четвъртък, 12 юни 2014 г.

"Това не е краят на книгите" - Умберто Еко и Жан-Клод Кариер


Понякога, в различните области на човешкото познание, се раждат титани - хора, които държат света на раменете си, които ни вдъхновяват да се стремим към съвършенство и ни показват пътя към "огъня". Те стоят недостижимо високо, като непреодолимото разстояние между нас и тях не ни смазва (както примерно става със снобите), а ни дава надежда, че все още не сме стигнали, че има на къде да растем. Е, за мен Умберто Еко и Жан-Клод Кариер спадат точно в тази категория на полубогове, а книгата им "Това не е краят на книгите" е една съкровищница, едно задължително четиво за всеки библиофил. 

Няма нищо по-нетрайно от трайните носители
Книгата няма да умре! Още от самото начало двамата поставят това твърдение на масата, сякаш иначе разговорът не може да продължи. Цялата книга е построена като един продължителен разговор, който (за радост на читателя) непрестанно се отплесва от зададената тема. Според Еко, книгата е като колелото. Веднъж изобретена, тя не може да бъде усъвършенствана. Да, колелото може да бъде каменно, или метално, но принципът си остава същия. Електронните формати са опция, но проблемът при тях е, че имат нужда от устройство, което да ги възпроизвежда. Това ги прави зависими от технологичното развитие, чието френетично темпо изхвърля на боклука всички остарели формати и ги прави неизползваеми. Та кой днес използва все още дискети или DOS (освен битници, като Джордж Мартин, разбира се)?

Двамата интелектуалци обсъждат влиянието на времето върху литературното творчество и книгите, като отделят голямо внимание на френските барокови поети, за които днес почти никой не си спомня. Признавам си, че повечето не ги бях чувал, но това е още един от плюсовете на книгата - тя функционира и като малка енциклопедия, с толкова бележки, че свят ще ви се завие. На края са приложени библиографиите на двамата писатели, както и удобен индекс, чрез който може да откриете кое - къде е споменато. Има и илюстровано приложение, което проследява развитието на книгата в рисунки, а самата книга се води флипкнига или кинеограф, което ще рече, че във външното поле на страниците са заложени стопкадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Изобщо, всякакви чудесии!

Ролята на интернет
Може би всеки от вас се е замислял напоследък, че покрай интернет вече не ни е необходимо да помним дати, имена, събития, които с един клик можем да открием. Малко по малко, интернет сякаш ни освобождава от нуждата да помним. Оставяйки това задължение на компютрите, ние започваме да се специализираме във филтрирането и синтезирането на информация. И все пак Еко предупреждава, че паметта трябва да се тренира, за да не се разложи съвсем. Италианецът предлага по едно стихотворение на ден като идеалната рецепта за здрава памет. Изненадващо, България се споменава няколко пъти, но не само с хубаво.



























Инкунабули и фанатично колекциониране на книги
Тази глава трябва да я прочете всеки заклет колекционер. Еко и Кариер имат библиотеки с по 40-50 000 тома, като в тях са включени стотици редки издания от 15-18 век. Книгите, които са издадени през втората половина на 15 век се наричат инкунабули (от лат. incunabulum - люлка), защото са първите печатни книги. Библията на Гутенберг е първият инкунабул, което я прави изключително ценна. Не си спомням дали Еко я имаше, но колекцията му е повече от впечатляваща. Писателят обяснява, че не го интересуват чак толкова класиките, които всички търсят. За него ценни са книгите, в които си проличава човешката глупости или тези, в които се възхваляват и защитават грешки научни теории.

Изобщо глупостта и неистината са от изключителна важност за двамата творци. Според тях това са теми, които се пренебрегват от научната общност, а не бива, защото от глупостта и грешките. които цивилизацията е допускала през годините, нерядко може да се добие познание за хората и времето, в което са живели. Препоръчвам ви да прочетете за Кирхер. Може би най-забележителния човек след Леонардо да Винчи.

Книгата е една от най-ценните ми придобивки от панаира миналата седмица. Препоръчвам я горещо на всички, които обичат да четат, пишат, изследват, колекционират или само пипат и миришат книги. Това е разговор между двама фанатици, от който може да се роди само любов към разума и писаното слово.

Издателство: Ентусиаст

Страница на Изумен във фейсбук



Няма коментари:

Публикуване на коментар