вторник, 13 януари 2015 г.

"Завесата" - Милан Кундера



"Завесата" на Милан Кундера е същински eye-opener, както обичат да казват американците. То си е показано и на корицата де. Завесата се открива, за да може погледът най-накрая да види ясно. Прочетох книгата преди повече от месец и все още ми е трудно да говоря за нея, просто защото не искам всички да разберете интересните неща, които научих. Искам само аз да си ги знам и да ви впечатлявам с ерудицията си. Но тъй като подобно егоистично желание не е красиво, а аз държа да съм преди всичко красив (като Ана Каренина), ето някои впечатления.

Милан Кундера не е най-симпатичният автор за четене. Малко е дръпнат, суров, на места дори претенциозен и романите му страшно се повтарят. Но пък есетата му мога да ги чета всеки ден. "Завесата" всъщност е едно дълго есе, разделено в седем части, което се фокусира върху развитието на романа и по-точно върху неговата прозаичност.

Според Кундера всичко започва със Сервантес и Рабле. Те са първите, които втъкават комичното в героичните си истории. Когато Дон Кихот умира, Сервантес прави нещо нечувано - описва как останалите герои вършат ежедневните си задачи, а Санчо дори мечтае как ще похарчи завещаното му богатство. Тази прозаичност, вървяща редом с възвишеното, принизявайки го, правейки го по-земно, всъщност стои в основата на романа и е неизменна част от него и до днес. Така Сервантес вдига завесата и поставя три основни въпроса: Какво е истина? Какво е идентичност? Какво е любов?

"От Сервантес насам това е първият и фундаментален белег на романа: романът е уникално и неподражаемо творение, неотделимо от въображението на един-единствен автор. Преди написването на романа на Сервантес никой не е можел да си представи Дон Кихот; той е бил самата неочакваност; а без чара на неочакваното никой голям романов персонаж (и никой голям роман) от Сервантес насетне няма да е мислим. 

Раждането на изкуството на романа е свързано с осъзнаването на правото на автора и свирепата защита на това право. Романистът е единственият господар на своето творчество; той е своето творчество. Невинаги е било така. Невинаги ще бъде така. Но тогава изкуството на романа, наследството на Сервантес, няма вече да съществува."

Безумие е да успея да покрия в няколко абзаца богатството на тази книга. Тя само тръгва от Сервантес и Рабле, но минава и през Стърн, Флобер, Толстой, Брох, Музил, Кафка, Джойс и още поне толкова философи. "Завесата" е впечатляващо есе, което хвърля светлина върху изкуството на романа и лично за мен се превърна в книга-справочник, към която ще се връщам много пъти.

Издателство:
Колибри

Превод:
Росица Ташева

Други рецензии:
Книжно: На по книга, две





Няма коментари:

Публикуване на коментар