събота, 4 юни 2016 г.

„Монахът” - Матю Грегъри Луис


Сигурен бях, че „Монахът” ще бъде скучен и обстоятелствен роман. Книга за която говориш, но никога не прочиташ. Знаех за влиянието й върху литературата, но не предполагах за дълбочините и богатствата й, които се разкриха пред мен, когато я отворих. 

Младата Антония и приказливата й леля отиват да видят проповедта на прочутия със смирението си монах Амброзио, когото цял Мадрид обожава. Докато го чакат да излезе, двете се запознават с красивия и благороден дон Лоренцо де Медина, който се влюбва в Антония. Проблемът е, че тя е останала без наследство и единственото решение е дон Реймонд Тсистернас, също благороден и смел приятел на Лоренцо, да я признае за своя роднина.   

Този Реймонд пък от дълго време е влюбен в сестрата на Лоренцо – Агнес, която насилствено е влязла в метох. Това е втората линия, която предоставя смразяващ разказ в разказа, в който се появяват Кървавата монахиня и Скитникът евреин. Има призраци, пътуване до Германия и бягство от замък. Може би най-вълнуващата част освен финала.

Реймонд и Кървавата монахиня

Третата линия вече е тази за Амброзио – най-благочестивият монах в Мадрид. Изолиран от света, Амброзио години наред се е лишавал от плътските страсти, посветен единствено на небесния си отец. Най-верният и прозорлив негов ученик е Розарио, който една вечер сваляйки качулката си, се разкрива като изкусителната Матилда. Амброзио е поразен от красотата й и скоро хлътва в изкушението. Това е само началото на престъпленията, които предстои да извърши горделивия монах.   

Объркахте ли се? Всичко е в реда на нещата. Всъщност героите не са много, но в началото няма да е зле да си приготвите листче, на което да записвате кой на кого какъв е и кой в кого е влюбен. 

Годината е 1796, Матю Луис е на 19 години. Пише Монахът за десет седмици и преобръща представите за ужас в литературата завинаги. Не е зле като за тинейджър. Предговорът и бележките са достатъчно пространни, относно новите елементи, които романът прокарва. Покварен монах, явяващ се нещо като първия антигерой в литературата; обръщане на половете; секс и сатанизъм. Не е толкова страшно, колкото го описвам, но е достатъчно, за да ви причини кошмари (на мен ми се случи). 

Луис без съмнение прокарва атеистичните си виждания и отправя сериозна критика към покварената църква, но романът изобилства от свръхестествени явления, които (за разлика от други готически произведения) така и не получават обяснение. Може би това е поредният трик на автора да обърне с краката нагоре представите на читателите, но във всеки случай светът на „Монахът” не е този на Шерлок Холмс. 


Матю Луис като един Кристофър Хитнченс от 18 век, 

Много са авторите, останали впечатлени от атмосферата и иновациите на Луис. Едгар Алън По, Мери Шели, Колридж, както и всички, които през следващите векове ще задълбават в ужаса. Луис е първият, който се осмелява да прекрачи границата на обикновения страх и да разкрие пълните измерения на кошмарите. Чудовищните престъпления, извършени от Амброзио, шокират с живите си описания. И все пак, когато възмездието пристига, съчувствието ни не се е отделило напълно от клетника. Въпреки непростимите си престъпления, Амброзио събужда в нас милост, виждаме го като жертва на обстоятелствата.

Няма как да подминем работата на Слави Ганев, който миналата година преведе Дракула със същата страст и обсесивно задълбаване в детайлите. Ще се въздържа от категоризации и хвалби, тъй като не умея да оценявам превод, но е факт, че книгата (с изключение на стиховете в нея) се чете леко и безпрепятствено. Бележките и предговорът обогатяват неизмеримо много преживяването и предоставят един неизчерпаем кладенец от информация за по-любопитните. Твърдите корици и дизайнът се връзват чудесно с изданието на Дракула, но без съмнение двете книги изискват още приятелчета на рафта до тях. Би било чудесно това да се очертае като поредица от готически романи (тук е мястото да си изпрося един Дънсейни!).

Престъплението на „Монахът” най-накрая е поправено. Престъплението роман с такава широта на влияние да излиза чак сега у нас. Но забравете за иновативните неща в него. Оставете ги на литературоведите. Това е добра книга, написана със страст, в която ще се потопите целите (в кръв). 

Издателство:
Дежа Бук


Други рецензии:
Книжен Жор

КниголандияКнижно
Книжен Петър

...    

Няма коментари:

Публикуване на коментар