Автобиография на едно „нищожество“

„Само да вметна“, Уди Алън, превод от английски Василена Мирчева, Мартин Петров, издателство „Кръг“, 2021 г.

„Само да вметна“ е първата автобиография на Уди Алън, която въпреки предизвикателствата с разпространението си в Америка от месец е достъпна в чудесно оформление на българския пазар. Предвидено е мемоарът да излезе в САЩ под логото на издателство „Ашéт“ (Hachette), което в последния момент се отдръпва заради движението Me Too и подновените обвинения срещу режисьора. Решението му е силно критикувано от мнозина и определяно, включително и от Стивън Кинг, като приближаване към цензура, която може да достигне опасни размери.

Автобиографията на Алън е като самия него – забавна, привидно непохватна и много бъбрива. Простира се от детството му в Бруклин, през първите успехи в комедията, любовта към нюорлиънския джаз, съдебните дела с Миа Фароу и последните 20 години от живота му – време на пътувания из Европа, хубава храна, предимно посредствени филми и взаимна тиха любов със съпругата му Сун-И Превин. Разбира се, както може да се очаква от Алън, гласът му подскача с игрива ирония и морбидно недоволство, както свидетелства и следният пасаж относно детските му години:

Не бях щастлив – бях мрачен, обзет от страхове, гневен, не ме питайте защо. Може кръвта ми да беше такава, а може да е от състоянието, в което изпаднах, откакто научих, че филмите с Фред Астер не са документални.

Киноманите биха останали доволни от „Само да вметна“, тъй като Алън обръща внимание на всеки филм от кариерата си (повече от 50 заглавия), както и на големите влияния в живота му – Граучо Маркс, Бергман, Фелини и много други. Въпреки че многократно се самоопределя като нищожество и не особено талантлив режисьор, не пропуска похвала, писмо, награда или паметник, издигнат в негово име. По-интересни от опитите за самооценка са спомените зад кадър като случая в Лондон, когато играл цяла вечер покер с актьорския екип на „Мръсната дузина“ и режисьора Джон Хюстън, а на сутринта излязъл и видял „Бийтълс“ да се разхождат по улицата. Или когато се запознал с Алфред Хичкок, който стиснал ръката му и след секунда казал на американския президент: „Предупреждавам ви, птиците идват!“.

Иронично е, че в спомените си Алън споделя за познат, който не спирал да ръси имена на известни личности, с които се е срещал, за да изтъкне богатата си култура, тъй като самият той го прави непрестанно, което въпреки добрия превод неизменно спъва гладкия прочит. Първата част е силно обстоятелствена и ако читателят е любознателен и търпелив, би почерпил от енциклопедичната стойност на мемоара. Страниците изобилстват с имена на джазмени, спортисти, квартални шмекери и влиятелни хора от шоубизнеса в Америка от средата на миналия век – продуценти, режисьори и образи от субкултурата на комиците, на които Алън отдава заслуженото.

Разбира се, притегателната сила на книгата са скандалите с децата на Миа Фароу, разровени отново покрай движението Me Too преди няколко години. Алън споделя, че би се разочаровал, ако някой си купи книгата поради тази причина, но въпреки това отделя сериозен брой страници, за да изясни ситуацията, привеждайки в своя защита монументално количество доказателства, включително разследвания от психолози, доктори и полицаи (наети от Фароу), стигнали до общото заключение – невинен.

В крайна сметка звучи невероятно някой все още да възприема Уди Алън като насилник и манипулативен перверзник, оженил се за дъщеря си. „Само да вметна“ с лекота изчиства темата, но остава едно друго подозрение, изтъкнато от самия Орсън Уелс, който сравнява Алън с Чарли Чаплин и споделя, че мрази комбинацията между арогантност и страхливост у хора, които представят себе си в най-лоша светлина пред света, за да разсмеят слушателя и да се измъкнат от комплексите си. Ако Уди Алън е виновен в нещо във филмите и мемоара си, би следвало да е някъде в тези очертания.

Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!