сряда, 4 юни 2014 г.

"Материалът на мисълта" - Стивън Пинкър



Има много начини да се разбере човешката природа. Чрез науките антропология, биология, химия, психология... Но какво можем да разберем за мислите и социалните връзки от думите и начина по който ги използваме? Този въпрос си задава Пинкър в своята пета книга за когнитивната наука.

Стивън Пинкър (р. 1954, в Монреал, Канада) е един от най-известните психолози на нашето време, преподавател в Харвардския университет и автор на редица популярни книги, които се четат из целия свят (а вече и у нас!). Пише предимно за езика и когнитивните науки, като предмет на изследванията му са неправилните глаголи и езиковото развитие при децата. Той е привърженик на еволюционната психология и подкрепя възгледите на Чомски за езика, като развитие на инстинкт в еволюционния процес.

Книгата започва с най-скъпия семантичен спор в историята на човечеството. Колко събития са се случили на 9/11? Застрахователите не могат да стигнат до съгласие дали събитието е едно - планът на Осама да направи терористичен акт, или две - двата сблъсъка на самолетите в кулите близнаци. Пинкър цели да ни покаже, че един сценарий може да бъде осмислен по различни начини. След което задава въпроса - представете си ако се окаже, че Шекспир не е Шекспир. Как тогава ще наричаме новия автор? Едва ли с истинското му име, след като стотици години той е познат като Шекспир. Ами предишният? Как ще обозначим него. Оттук Пинкър се впуска в разсъждения за ролята на имената и глаголите, как възприемаме време и пространство, но най-вече - как децата учат нов език.

Оказва се, че децата проявяват изключителни умения, когато учат език, при това техните резултати са толкова впечатляващи, че разделят научните среди на два лагера - тези, които вярват, че всичко е заложено предварително в ДНК-то, и такива, които се опитват да открият модели на заучаване, които мозъкът използва. В трета глава, Пинкър разглежда теорията на Джери Фодор, който вярва, че ние се раждаме с около петдесет хиляди вродени понятия (такъв е средният брой думи, с които говорещите английски разполагат в речника си). Да, в книгата се говори предимно за английския език, поради което на места се получават разминавания с българския, но като цяло приликите са повече.



От самото начало Пинкър въвежда четири идеи, които са нещо като структура на книгата:

- Човешкият ум може да осмисля определен сценарий по различни начини
- Всяко осмисляне е построено върху няколко базисни идеи като "събитие", "причина", "промяна" и "намерение".
- Тези идеи могат да бъдат разширени метафорично и да се прехвърлят върху други области, например когато броим събития сякаш са предмети или когато използваме пространството като метафора за време.
- При всяка идея има чисто човешки приумици, които я правят полезна в разсъждаването върху едни неща, но водят до грешки и обърквания, когато се опитаме да я приложим към други.

Оказва се също така, че граматиката е свързана с мислите и рационалното, докато псуването е свързано по-скоро с емоциите. Пинкър вярва, че анализирайки езика, ще можем да разберем какво хората мислят и чувстват. Езикът предава съобщения и основава взаимоотношението между говорител и слушател, следователно езикът функционира винаги на поне две нива. Примерно фразата: Бихте ли могли да ми подадете солта" функционира като молба и като средство за установяване на любезен тон. Искате да знаете какво всъщност означава fuck във fuck you? Прочетете книгата. :p

Като единствен минус мога да посоча лошия превод на Бойко Пенчев (баш за тази книга е непростимо), който не е съвсем трагичен, но на места си имаше големи изцепки. Въпреки това книгата си заслужава.

Издателство: "Изток-Запад"

Страница на "Изумен" във фейсбук.


Няма коментари:

Публикуване на коментар