„Дюн“ – Франк Хърбърт

„Дюн“ е нещо като Библия за феновете на научната фантастика (или по-точно Новият Завет заради месианската фигура на главния герой). В първата част от епохалния труд на Франк Хърбърт мащабите не са разгърнати напълно, митологията не е развита, но върхът на айсберга подсказва за масивна литературна подготвеност. Месията в случая е младо момче на име Пол, което тепърва трябва да премине през изпитания за духовна и телесна издръжливост. Самата книга започва с изпитание – зелен куб, в който наследникът на Атреидите трябва да постави ръката си, за да изтърпи изпитанието дали е човек. 

Чувал ли си за животни, които прегризват крака си, за да се освободят от капана? Това е животинска хитрост. Човекът би останал в капана, би изтърпял болката и би се престорил на умрял, за да убие, ако може, ловеца, заложил капана, и да премахне една опасност за себеподобните си – казва старата Бин Джезъритка, подлагайки младото момче на нетърпима болка. Така започва дългото пътуване на Пол Муад'Диб, спасителят на Дюн.

Династията на Атредите пристига на планетата Дюн, за да установи контрол над находищата мелиндж – изключително рядка подправка, която отваря съзнанието на този, който я употребява. Дук Лито Атреиди е благороден и строг владетел, който интуитивно предусеща капаните на тлъстия злодей барон Харконен, но обстоятелствата все пак го задължават да поеме контрол над планетата и да рискува живота на семейството си.

Жена му, лейди Джесика, е възпитаничка на Бин Джезърит (потайна религиозна общност от жени, които години наред тренират умовете и телата си, постигайки почти магически способности) и майка на Пол Атреиди. След коварно предателство Пол и майка му трябва да намерят убежище сред свободните – безбройни пустинни племена, съставени от сурови мъже, привикнали на несгодите в пустинята. Сред тях Пол ще научи истинската си идентичност и ще поведе партизанска война срещу династията Харконен. Там са и гигантските червеи, разбира се, неизменна част от пустинния пейзаж на Аракис.

Интересно е, че някои намират книгата за твърде предвидима, но точно там се крие разковничето и геният на Хърбърт. Вместо да акцентира върху сюжета, дразнейки читателя с обрати и скрити заговори, авторът сваля картите на масата още в първите няколко глави. Разбираме какъв е планът барон Харконен, знаем кой е предателят в двора на дук Лито и сме почти сигурни, че самият Пол е избраникът, Куизъц Хадерах, който ще достави баланс във Вселената.

Подобно омаловажаване на историята насочва вниманието ни към други аспекти на романа, дава ни възможност да се насладим на прекрасната пустинна атмосфера на планетата, да опознаем героите, да разберем тяхната мотивация. Има и нещо друго, самият Пол вижда в бъдещето, но точно като нас, читателите, някои неща му убягват. Никой не знае цялата картина и удоволствието от четенето се състои в избистрянето на малките елементи, които я съставят. Сякаш Хърбърт ни казва: Ето, това е всичко, а сега нека ви разкажа за живота на Аракис. И аз четох, далеч от цялата суетня на ежедневието, потънал дълбоко в пясъците на негостоприемната планета, осъзнавайки, както самите герои, че едва ли някога ще я напусна.

Хърбърт започва да пише книгата си в началото на 60-те години – период на изключителна политическа нестабилност и религиозен смут, при това в целия свят. Президентът Кенеди е убит през 1963, давайки материал за конспиративни теории, които не спират да подлагат под съмнение официалната версия, Студената война е в разгара си, Русия е абсолютното зло, а петролът се е превърнал в най-важния икономически ресурс. Как да коментираш всичко това с един научнофантастичен роман?

В книгата е пълно с аналогии. Едва ли Хърбърт е предполагал, че войната за петрол ще продължи толкова дълго, правейки книгата му изключително съвременна. Политика, религия и философия се преплитат в дълбокия подтекст на „Дюн“, за да изваят от сухите пясъци на клишираната история едно вечно актуално произведение. Подправката мелиндж също ни подсеща за нещо познато. Тя е основната причина, поради която различни династии искат да установят контрол над Дюн. Изключително рядка и скъпа, тя отваря съзнанието на човека, който я взима и му предлага видения, които не всеки може да изтърпи (сравненията с LSD не звучат неправдоподобно).В „Дюн“ има от всичко, а това е едва първата от общо шест части.

Желанието ми да прочета книгата, се породи основно покрай документалния филм за неосъществената екранизация на Ходоровски през 70-те години. Горещо препоръчвам на всеки фен на научната фантастика.


Коментари

  1. Да ти кажа (ако случайно ти е убегнало), че Бин Джизърит е прочита на българския преводач на латинското bene gesserit, което носи в себе си значението на 'добротворец' ;) Май в изданието на Хермес го бяха оправили това.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дам, има различни преводи. Аз четох изданието от библиотека "Галактика".

      Изтриване
    2. Та исках да кажа, че на български е по-добре да го мислим като 'бене гесерит'.

      Изтриване
    3. Да, по-точно е, но Бин Джизърит вече ми влезе в главата и няма отърване. :D

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации