"Стоунър" - Джон Уилямс


"Стоунър" на Джон Уилямс изплува в полезрението на съвременния читател едва в последните няколко години. След половинвековно мълчание, книгата най-накрая получава своето заслужено критическо внимание.

Уилям Стоунър се ражда през 1891 г, в бедно фермерско семейство, в щата Мисури. Родителите му го изпращат да изучава селско стопанство в новооткрития университет, но младият човек е твърде впечатлен от Шекспировия сонет 73, за да се върне към калния двор на баща си. Така започва неговата академична кариера, точно преди Голямата война. Стоунър не отива на фронта, вместо това се жени за изискана, но студена жена, която предпочита през повечето време да стои сама в тишината на къщата. Отчужденият им брак отвежда Стоунър до афера с ученичка, докато същевременно в професионалния си живот трябва да се справя  със завистливото и злобно отношение на някои колеги.

Целият живот на Уилям Стоунър е синтезиран още в първия абзац на книгата, което веднага ни налага усещането за незначителност, съпътстваща тема до самия край на книгата. Често из страниците откриваме думите "студен" и "тих". Това е сърцевината на романа - тихият академичен живот на един професор, който търси себе си. И макар действието да се развива в началото на века, имайте предвид, че книгата е писана в началото на 60'-те, поради което в нея присъстват някои от основните белези на епохата, като вече изтъркания израз "търсене на идентичност".

На много места се обръща внимание на светлината, която осветява и класната стая, докато героят открива призванието си, което веднага ме наведе на асоциацията за средновековният монах и неговият изолиран от света живот, посветен на книгите. Добре знаете, че светлината през Средновековието е била от изключителна важност - божествената благодат, която осветява света на грешниците. Не случайно и детето на Стоунър се казва Грейс (Grace - благодат).


"Затова провидението или обществото, или съдбата - наречете го както щете, - е създало за нас този приют, за да се подслоним от бурята. Университетът съществува именно за нас, за отритнатите по света - не за студентите, не за да се стремим безкористно към знания, не заради причините, които чувате. Посочваме причините, допускаме и някои от обикновените хора, от онези, които ще се справят в света, но това е само защитна окраска. Подобно на църквата през Средновековието, която е нехаела за миряните и дори за Бога, ние се преструваме, за да оцелеем. И ще оцелеем - защото сме длъжни да го направим."

Тази реч на един от приятелите на Стоунър е крайъгълен камък в развитието и самоопределянето на героя. Той осъзнава колко прекрасно е мястото, където е попаднал, и става изключителен преподавател, за който се говорят легенди, но никога не съумява да се примири с идеята, че "светът" има място в университета. Хора, които са пригодни за живота, нямат място в това светилище на науката.

Повтарящият се въпрос, който Стоунър си задава накрая е: "Какво очакваше?" Това запитване може да се отправи и към читателя, който е посегнал към книгата с очакване за нещо грандиозно, с интересни сюжетни обрати. Не, още от първата страница научава, че това е книга за всички тихи, интровертни хора, които търсят мястото си в един объркан свят.

Издателство: Лабиринт

Други рецензии:
Книголандия
Книжно: На по книга, две
Аз чета
Книжен Петър

Коментари

Популярни публикации