понеделник, 22 декември 2014 г.

"Когато искам да мълча" - Зорница Христова и Кирил Златков



Не е красиво да се пише за книга, която празнува силата на мълчанието. Излишно е тя да се популяризира по какъвто и да е начин, защото така или иначе, ще намери пътя си до уютните домове на тези, които разбират стойността й. Има негласно споразумение между авторите и читателя, който посяга към нея. Споделена опитност и чувствителност, които запълват празните пространства и оставят възможност за присвояване. Страници, които са различни при всеки човек и прочит.

Но какво представлява книгата за тъжното мече? Всъщност то не е точно тъжно, по-скоро е moody. Влязло е в онази зона, където шумът изчезва и остават само истинските неща. А те, както знаем от Екзюпери, си нямат имена и убягват дори на зрението. Какъв тогава е смисълът да се пише за тях, ще попита някой движен от логиката читател. Но пък за какво друго да се пише, бих му отговорил аз. Не са ли изплетени именно най-чистите ни спомени от липсата Национален дарителски фонд „13 века България“ Тогава, когато искам да мълча на думи, от мълчаливото споделяне, което не се натрапва и не налага егото си?

Само с пет изречения Зорница Христова е съумяла да улови неуловимото. Литературата, която се отказва от думите си. Мечето е като уморен рицар, който влачи меча си и търси нещо повече от победи. То иска да намери вътрешния баланс. Изключителната техника с щрихи, която Кирил Златков прилага, за да слее мечето с фона, пасва по съвършен начин с текста. Мечето най-накрая става част от света наоколо, разбира го в пълнота и не са му необходими думи, за да си слага нещата в тях, защото то вече е част от нещата. Много критики бяха отправени към книгата заради нейната краткост. Сякаш читателите не са подготвени за този жанр, тъй наречените picture books, които разчитат предимно на своите илюстрации, за да разкажат историята. Дори кратко запознаване с творбите на Валерия Докампо, Шел Силвърстийн и Оливър Джефърс е достатъчно, за да стане очевидна неоснователната критика.

Една рисунка с няколко думи отстрани може да създаде внушение за вселена, съизмерима с тази на разказа, повестта, а защо не и на романа. „Когато искам да мълча“ не е детска книга, или каквото там повечето хора разбират под „детска литература“. Това е книга събитие, достигаща световно ниво при оформлението на минимално съдържание, което рядко се наблюдава по нашите ширини. Тя е и нещо друго – пионер в прокарването на път за книги, каквито досега не са се появявали в такъв мащаб на книжния пазар у нас. Надявам се да последват и други.
Издателство:
Точица

Няма коментари:

Публикуване на коментар