Вълци – Хилари Мантел
Когато някой ми каже, че
чете исторически роман, си представям книгите на Филипа Грегъри, Пол Дохърти и
Кен Фолет. Книги, които нямат претенцията да бъдат висока литература. Разбира
се, има и изключения, но в повечето случаи изброените автори използват познати
схеми, които позиционират в изминала епоха, добавят известни личности и стискат
палци формулата да сработи. Компромисите, които си позволяват да правят в името
на развлечението замъгляват стойността на книгите и създават погрешни представи
за историческия период у широката публика, която разчита на художествената
литература и филмите да ѝ разкажат какво е било.
Хилари Мантел е изключение.
През 2009 година печели най-престижната британска литературна награда „Букър”,
а три години по-късно променя историята, като я печели за втори път, с
продължението на „Вълци” – „Доведете телата” (също издадена у нас от „Еднорог”).
С това Мантел става първата жена и изобщо първият британски автор, удостоен два
пъти с отличието.
Романът се фокусира върху живота на Томас Кромуел – забележителна фигура в двора на Хенри VIII, бъдещ канцлер и основен двигател за английската реформация. Мантел проследява живота му от тежкото детство в Пътни, през адвокатската кариера, чак до позицията на личен асистент на кардинал Уолси – който по това време е един от най-влиятелните мъже в Европа.
Ако прочета още една книга, в която връзките на Хенри VIII са основната драма, ще си наметна расо и ще отида да живея в манастир. Няма нищо по-досадно от това за пореден път някой да ни занимава с любовните афери на разюздания крал и с трагичната съдба на Ан Болейн. Едва ли има по-експлоатиран исторически персонаж от нея. По това време са се случвали далеч по-важни събития и Мантел заслужено им обръща внимание. Английската реформация все пак заслужава повече внимание от любовните забежки на един похотлив крал.
Всеки път, когато срещне Мор – Мор е звезда от чужд небосклон, поздравява го само с мрачно кимване –
му се иска да попита „Какво не е наред с теб? А може би нещо не е наред с
мен? Защо всичко, което знаеш, всичко, което си учил, потвърждава за теб онова,
в което си вярвал преди? Докато в моя случай онова, в което съм вярвал, онова,
с което съм израснал, се руши, късче по късче. С всеки изминал месец нещата,
считани досега за сигурни в този свят, стават все по-нестабилни. Покажи ми къде
в Библията си срещнал думата „чистилище”. Къде си видял да се споменават думи
като ”реликви”, „монаси”, „монахини”. Покажи ми къде там пише „Папа”.
Кромуел е тих, сдържан, суров и дисциплиниран мъж, който пази кратката си усмивка за съпругата си вечер. Подготвя се какво ще ѝ каже, за да я разведри още докато пътува към дома. На работата няма място за шеги, няма място за разсеяност. Той си спомня как в Италия е избягал от лукавата ръка на Чезаре Борджия, как е бил ухапван от змия и е оцелял. Мъдростта на Кромуел се е формирала в движение, в калните бойни полета, когато е бил войник, когато е виждал смъртта. Малко са хората в кралския двор, които са толкова калени и издръжливи, малко са хората, които са толкова прозорливи.
Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.
Това е историческият роман, който трябва да прочетете. Скоро разглеждах раздела в една книжарница. Почти всичко изглежда еднотипно и невдъхновено. Опитайте с „Вълци”, отворете си паралелно интернет и проучвайте, проучвайте, проучвайте. Всяко нещо, което ви е непознато, всяко нещо, което ви се стори интересно. Рядко съм изпитвал такова удоволствие от толкова обемна книга.
П.П: Снимката по-горе е от сериала на BBC с участието на феноменалния Марк Райлънс – един от най-големите английски театрални актьори и бивш директор „Глоуб”. Силно препоръчвам!
Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме
подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за
Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
.jpg)
