събота, 11 юли 2015 г.

"Вълци" - Хилари Мантел



Когато някой ми каже, че чете исторически роман, си представям книгите на Филипа Грегъри, Пол Дохърти и Кен Фолет. Книги, които... хм, не блестят с кой знае каква художествена стойност. Разбира се, има и изключения, но в повечето случаи авторите на този тип литература използват познати схеми, които просто позиционират в някоя изминала епоха, добавят няколко известни личности и стискат палци формулата да сработи. Липсата на богата историческа подготовка или по-скоро компромисите, които си позволяват да правят в името на четивността замъгляват стойността на книгите и създават погрешни представи за историческия период в главите на хората, които разчитат на художествената литература и филмите, за да разберат "какво е било"

Хилари Мантел обаче е изключение. През 2009 година тя спечели най-престижната британска литературна награда "Ман Букър", а три години по-късно сътвори история, като я спечели за втори път, с продължението на "Вълци" - "Доведете телата" (отново издание на "Еднорог"). С това Мантел става първата жена и изобщо първият британски автор, удостоен два пъти с отличието.

Романът се фокусира върху живота на Томас Кромуел - една от най-значимите фигури в двора на Хенри VIII, бъдещ канцлер и основен двигател за английската реформация. Мантел проследява живота му от тежкото детство в Пътни, през адвокатската кариера, чак до позицията на личен асистент на кардинал Уолси - който по това време е един от най-влиятелните мъже в Европа.

Ако прочета още една книга, в която връзките на Хенри VIII са основната драма, ще си наметна расо и ще отида да живея в гората. Няма нищо по-досадно от това за пореден път някой да ни занимава с любовните афери на разюздания крал и с трагичната съдба на Ан Болейн. Едва ли има по-експлоатиран исторически персонаж от нея. Оставете момичето на мира! По това време са се случвали далеч по-важни събития и чест й прави на Мантел, че обръща внимание на тях. Английската реформация заслужава далеч по-голямо внимание, отколкото любовните забежки на един свободолюбив крал.

Срещу Кромуел Мантел поставя Томас Мор - да, онзи от "Мъж на всички времена", страдалецът, идеалистът, който написва "Утопия". Тук обаче той е представен като неприятна личност, фанатичен и суров преследвач на всички, които не са съгласни с разбирането му за евангелията. Всеки сблъсък между двамата е чисто литературно удоволствие.

Всеки път, когато срещне Мор - Мор е звезда от чужд небосклон, поздравява го само с мрачно кимване - му се иска да попита "Какво не е наред с теб? А може би нещо не е наред с мен? Защо всичко, което знаеш, всичко, което си учил, потвърждава за теб онова, в което си вярвал преди? Докато в моя случай онова, в което съм вярвал, онова, с което съм израснал, се руши, късче по късче. С всеки изминал месец нещата, считани досега за сигурни в този свят, стават все по-нестабилни. Покажи ми къде в Библията си срещнал думата "чистилище". Къде си видял да се споменават думи като "реликви", "монаси", "монахини". Покажи ми къде там пише "Папа".




Кромуел е тих, сдържан, суров и дисциплиниран мъж, който пази кратката си усмивка за съпругата си вечер.Подготвя се какво ще й каже, за да я разведри, още докато пътува към дома. На работата няма място за шеги, няма място за разсеяност. Той си спомня как в Италия е избягал от лукавата ръка на Чезаре Борджия, как е бил ухапван от змия и е оцелял. Мъдростта на Кромуел се е формирала в движение, в калните бойни полета, когато е бил войник, когато е виждал смъртта. Малко са хората в кралския двор, които са толкова калени и издръжливи, малко са хората, които са толкова прозорливи.

Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.

Това е историческият роман, който трябва да прочетете. Скоро разглеждах раздела в една книжарница. Почти всичко изглежда еднотипно и стерилно. Опитайте с "Вълци", отворете си паралелно интернет и проучвайте, проучвайте, проучвайте. Всяко нещо, което ви е непознато, всяко нещо, което ви се стори интересно. Рядко съм изпитвал толкова голямо удоволствие от толкова обемна книга.

П.П: Снимката по-горе е от сериала на BBC с участието на феноменалния Марк Райлънс - един от най-големите английски театрални актьори и бивш директор "Глоуб". Ако бях на ваше място, щях да хвърля едно око.



Издателство:
Еднорог

Други рецензии:
Книголандия
Аз чета
Интервю с писателката

Няма коментари:

Публикуване на коментар