Празникът на незначителността – Милан Кундера

Петата книга, която прочитам от Кундера. Още в предишните се оформи схема, която тази само затвърди. Няколко герои, редуващи се глави за всеки от тях, 60-те години в Чехия и Франция, руски анекдоти, смях през сълзи, Ницше.

За Кундера явно важи същото правило, което прилагам за Буковски и няколко други автори: ако си чел една, чел си ги всичките. И все пак, има нещо, което ме влече към всяка негова книга. Може би философската основа с нейните тълкувания и интерпретации (най-интересните му книги са за изкуството на романа). Както и да е, тази е само 100 стр. Чете се за два часа.

Никой не се интересува от героите на Кундера, защото самият той не се интересува от тях. Те са модели от предварително закодирани импулси, които се задвижват по начертания от автора път. Той ги използва, за да илюстрира тезата си, да задълбочи размишленията си с примери. Намирам това за досадно и бездушно. Не казвам, че героите са плоски, че им липсва психологическа дълбочина. Напротив. Те имат проблеми с любовниците си, с майките си, с характера и идентичността си. Проблемът е, че не ги чувствам като живи хора. Липсва ми онова на пръв поглед излишно време, отделено за описания. 

Най-добрата част от тези 100 стр. е анекдот, който Сталин разказва на приближените си. Великият лидер отива на лов. След като изминава тринайсет километра, вижда дърво, на което са накацали 24 яребици. Той е взел само 12 патрона. Какво прави? Стреля, убива 12, след това изминава тринадесетте километра до вилата си, взима още патрони, връща се при дървото и убива останалите птици. Добре, самият анекдот не е кой знае какво, но реакцията на слушателите е интересна. След събранието всички отишли в общата баня, където взели да роптаят, че Сталин се подиграва с тях, че подобно геройство е невъзможно. Никой не предположил, че великият вожд, чудовището, богът, всъщност се шегува.  

Никой от обкръжението му вече не знаел какво означава да се шегуваш. И точно това според мен възвестява настъпването на един нов голям период от Историята.

Кундера свързва този анекдот с Калинин – приближен на Сталин, който имал слаб мехур и често ходел до тоалетната. Сталин нарочно удължавал срещите, за да се наслаждава на терзанията на своя подчинен. Много често Калинин дори се изпускал. И когато руската армия завзела един от ключовите градове през Втората световна – Кьонигсберг, Сталин го кръстил на Калинин и градът станал Калининград. Защо, пита се Кундера, този толкова важен град е кръстен на един от най-незначителните комунистически функциониери, и още по-важно, защо градът все още е запазил името си, за разлика от всички останали социалистически бастиони. Много просто, отговаря си Кундера, заради празникът на незначителността.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!