Към себе си – Марк Аврелий

Срам, не срам, ще си призная, че за първи път чух за Марк Аврелий от филма „Гладиатор“, при това започнах да обръщам внимание на възрастния император едва на петото гледане. Тогава се разрових из „Уикипедия“, която потвърди, че човекът Арелий се е опитал да живее достойно, въпреки императора Аврелий – господар на света. Разбира се, за силното внушение помага режисурата на Ридли Скот и качественото изпълнение на Ричард Харис, който по-късно изигра отец Фариа в „Граф Монте Кристо“ и първия Дъмбълдор в „Хари Потър“, с което завинаги се установи в съзнанието ми като архетипа на мъдрия ментор. Но достатъчно за филмите.

Настоящето издание е част от поредицата „Извори“ на издателство „Изток-Запад“, които очевидно са решили да срутят книжарниците с масираната продукция на класически произведения, древни текстове, средновековна теология, поезия и какво ли още не... Лошо няма, разбира се, стига човек да може да си го позволи. За разлика от по-голямата им продукция, поредицата „Извори“ се състои от джобни книжлета, които представят на широката публика някои от ключовите произведения в човешката история. Сред авторите са Платон, Аристотел, Макиавели, Теофраст и др.

Но защо се обяснявам толкова? Исках преди всичко да уточня от къде изхождам и какво представлява Марк Аврелий за мен – архетипен образ от поп културата, върху който съм изградил жизнено важни за мен романтични представи за вътрешното познание. Размислите на Аврелий имат почти терапевтичен ефект. Действат като дзен-коани:

Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.

Другото, което исках да уточня, е амбицията на тази чаровна и достъпна поредица. Тя е създадена с мисъл за масовия читател, с цел бързина и удобоство. Всичко чудесно. Единственият ми въпрос е: Защо тогава този предговор?

Преводачът Богдан Богданов (президент на „Нов български университет“) е написал сух и невдъхновен предговор, по примера на едновремешните соц. уводи, които направо могат да те откажат от книгата. Безспорно, в тези 40! страници се намира полезна информация за личния живот на Аврелий и би работил като послеслов в някой по-обемист труд. Давам пример:

Дали външното поле на междучовешките отношения не е причината да се породи вътрешното поле от реакции спрямо другия човек и спрямо себе си като друг и дали това второ поле не е съкровената субективност на човека?

Включването на текст с очарованието на дипломна работа преди мъдрите и красиви думи на Аврелий е повече от отблъскващо. Подобен текст би намерил по-удачно приложение в университетско издание за всички, които ще разглеждат книгата през академичното. Не виждам как този увод ще запали интерес към Аврелий в нови читатели. Казвам всичко това, за да прескочите първите 40 страници, за да стигнете до думи, които горят с живот:

На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви усилия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!