четвъртък, 10 декември 2015 г.

"Към себе си" - Марк Аврелий



Срам, не срам, ще си призная, че за първи път чух за Марк Аврелий от филма "Гладиатор", при това започнах да обръщам внимание на възрастния император сигурно едва на петото гледане. Тогава се разрових из Уикипедия, която потвърди, че човекът е бил голяма работа и се е опитал да живее достойно, въпреки поста си - ГОСПОДАР НА СВЕТА.

Разбира се, за силното впечатление помогна режисурата на Ридли Скот и качественото изпълнение на Ричард Харис, който после изигра отец Фариа в "Граф Монте Кристо" и първия Дъмбълдор в "Хари Потър", с което трайно се установи в образа на мъдрия ментор. Но достатъчно за филмите (как си личи, че прекарвам повечето си време в Операция кино (време за реклама!).

Текущото (обичам да говоря като блогър-бюрократ) издание е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад", които явно са решили да срутят книжарниците у нас с масираната продукция на класически произведения, древни текстове, средновековна теология и поезия и какво ли още не... Лошо няма, разбира се, стига човек да може да си го позволи.

Размислите на Аврелий имат терапевтичен ефект. Действат ми почти като дзен-коани.

Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи




Преводачът Богдан Богданов (президент на Нов български университет) е написал скучен и невдъхновен предговор, по примера на едновремешните соц. уводи, които направо могат да те откажат от книгата. От друга страна пък, в 40-те страници се намира интересна информация за личния живот на Аврелий. Така че може да му хвърлите едно око след прочита на книгата.

Ама не, ето, пак разлистих какво е писал Богданов и вижте на какво попаднах:

Дали външното поле на междучовешките отношения не е причината да се породи вътрешното поле от реакции спрямо другия човек и спрямо себе си като друг и дали това второ поле не е съкровената субективност на човека?  

:D :D :D

Неадекватно ми се струва решението да се включи подобна дипломна работа преди мъдрите и красиви думи на Аврелий. Подобен текст би намерил по-удачно приложение като притурка след основното. За тези, които гледат на книгата от академичния пиедестал. Не виждам как този увод ще запали интерес към Аврелий, чиито думи горят с живот:

На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви усилия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!

Издателство:
Изток-Запад

5 коментара:

  1. Ok, освен нападки към предговора, повече плява за Ридли Скот, отколкото същина за Аврелий (във функцията му на "мента-глог-валериан" в книжна форма), имаш ли нещо и за книгата да кажеш?

    ОтговорИзтриване
  2. явно не си гъгласен с него. Но не видях нищо съществено казано горе, освен Марк Арвелин ми е мойта мента. глог. валериан.

    ОтговорИзтриване
  3. Супер. Радвам се за теб. но какво като е от филм?

    ОтговорИзтриване