Вдъхновение – Исак Бабел

За първи път чух за Исак Бабел наскоро от книгата „Писателят призрак“ на Филип Рот, в която писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е „Конармия“ – сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във „Вдъхновение“ са събрани непубликувани разкази на Бабел, които първоначално са били допълнения към „Конармия“ и „Одески разкази“, както и някои автобиографични неща.

Да го нарека човек, означава много да преувелича.

Героите на Бабел не са героични, те са хора от простолюдието, живеещи в кошмарна бедност, жертви на епохата. Гражданската война в Русия жигосва челото на обикновения човек, който с помощта на водката ужким забравя, но добре че някой е ходил по улиците пред пивницата, за да събира впечатления със скръбно сърце. Бабел ни прави свидетели на човешко отчаяние, което ехти отдалеч, сякаш се е случило преди хиляди години по ръбовете на света. А всъщност е от времето на дядовците ни, в среда, близка до нашата.

Нощес шестима махновци изнасилили слугинята. Щом го научих сутринта, реших да видя как изглежда жена след шесткратно изнасилване. Намерих я в кухнята. Тя переше, сгърбена над легена.

Тежки истории, предадени с топла отчужденост. Любовта и съчувствието към героите се усеща, но без да пречи на разказа, без да ги спасява от съдбата им. Тази ненамеса, това воайорстване в отвратителния живот е разковничето за тона на историите.

Не мога да препоръчам такава книга, макар да чувствам автора ѝ като естествено продължение на Гогол и Достоевски. Има малко и от Хармс, но без смешното. Бабел е живял в смразяващи времена и ги е описал така, както са били. Без да скрива нищо под покривката на благоприличието. Затова е имал проблеми с властта, затова е разстрелян със заповед, подписана лично от Сталин.

Не ми хареса прекомерната обвързаност със случващото се тогава. Сборникът е труден за разбиране, ако човек не е силно запознат със събитията, които са описани. Много от думите ми бяха чужди, а някои бях забравил какво означават. Изобилието от имена също ме омота. Странно. Толкова много имена за герои, които не означават нищо за никого. Заличени съдби.

Безмълвие се разпростираше над Велика Криница, над плоската, гробна, ледена пустиня на селската нощ.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!