сряда, 6 юли 2016 г.

„Бруклин" - Колм Тойбин



Бруклин" е чудесна книга. Колкото сантиментална, толкова и правдива. Като самия живот. Бях на косъм да я оставя, всъщност докато я връщах на рафта в книжарницата, видях снимката на автора. Това е лицето на човек, който е видял неща - казах си - трябва да обърна повече внимание. След което седнах и четох. Четох в продължение на два дена, докато животът на Ейлиш не стана болезнено близък, въпреки разликите в човешкия ни опит. Говоря за нея като за истински човек, защото портретът й е толкова умело обрисуван, че я усещам точно такава. Момиче, събрало в себе си хиляди души, отправили се на пътуване през океана, към едно по-светло бъдеще в земята на свободните и смелите".

Историята се развива през 50'-те години между Ирландия и Америка. Шумът на Втората световна все още бумти в заглъхналите уши на Европа - време на объркани мечти и търсения. Ейлиш Лейси работи в бакалията на дръпнатата госпожица Кели, която движи магазина според своя набор от правила (например обслужва първо редовните си клиенти). Това е първият пример за независима жена, което младото момиче вижда. Тогава идва предложението - Америка. Ейлиш ще отпътува сама, но отец Флъд я убеждава, че

Някои части на Бруклин са досущ като Ирландия. Пълно е с ирландци, там живеят прекрасни хора. Около църквата кипи живот, дори повече отколкото в Ирландия. И има работа за всеки, който има желание да се труди.


Кадър от едноименния филм

Трудно е за майка й да се раздели с нея, трудно е и наперената й сестра Роуз, която винаги се е грижела за Ейлиш. Но това е единственият шанс момичето да бъде нещо повече от продавачка в бакалия. Тойбин умело побира в първите 40 страници скромния живот на ирландските момичета, прозата му е семпла, но ефективна. Успокояващо е, когато авторът не прилага трикове, за да впечатли, а използва силите си за очертаването на точни образи. Намирам това за най-голямото качество на „Бруклин" - правдивия свят, който разкрива. Не съм предполагал, че историята на едно момиче и емиграцията й по времето на миналия век могат да оставят толкова силен отпечатък в съзнанието ми.

Не съм живял извън България, никога не съм излизал от страната си. Сигурен съм, че книгата ще развълнува много повече тези от вас, които са пътували или в момента са някъде другаде. Но това е преди всичко добре разказана история, а  добре разказаните истории надхвърлят ограниченията на основната си тема и се превръщат в общочовешки разкази, отключващи силата на съчувствието.

Издателство ICU са привлечени към историите с куфар. Отново с чудесно съдържание и безупречно оформление. Искаме още!

Други рецензии:
На по книга две

Няма коментари:

Публикуване на коментар