„Шекспировската трагедия” - А.С. Брадли

Славна е книгата на Брадли. Ясна, просветляваща, написана със страст и любов към думите на Шекспир. Не съм чел по-добър литературоведски труд.

„Шекспировската трагедия” се състои от лекции, изнесени в началото на миналия век в Ливърпул, Глазгоу и Оксфорд от литературния критик А.С. Брадли. В тях се разглеждат четирите най-известни трагедии на Шекспир - Хамлет, Отело, Макбет и Крал Лир. Брадли прави важно уточнение, че няма да се занимава с теми като личния живот на Барда, източниците му и дори стихосложението. Тези ограничения придават на книгата спретнатост и целенасоченост.

Първите две лекции се фокусират върху същността и конструкцията на Шекспировската трагедия. Какво представлява, какви са основните елементи, които я съставят и каква е драматургичната постройка. Много ми харесаха тези глави, защото обхващат цялостния подход на Шекспир и макар по-късно, в лекциите за всяка отделна трагедия, Брадли да продължава със сравненията с другите трагедии, точно тук в началото има най-голяма концентрираност на препратки.

Каква е същността на шекспировската трагедия, ако се абстрахираме както от нейната форма, така и от разликите в съдържанието между една и друга трагедия? От какъв характер е трагичната страна на живота, представена от Шекспир? Какъв е общият факт, който се разкрива ту в една, ту в друга трагедия?

Това са основните въпроси, разгледани в първата лекция. С изумителна яснота на мисълта, Брадли разтваря тялото на Шекспировската трагедия и изважда органите, които го съставят и движат. Оказва се, че трагедията винаги е за мъж с високо положение, Бедата, която се стоварва върху него също е изключителна. Тя не може да е нещо ежедневно, като болест или бедност. Не може и да е като страданията, сполетели Йов от Библията, където просто се изливат от небето. Бедите в Шекспировската трагедия произтичат от действия, действията на хора. Интересен примес се открива тук. От една страна героите са тласкани от съдбата, има и случайности, като разминаванията на Ромео и Жулиета, но от друга страна самите герои задължително трябва да направят избор.

Според Орсън Уелс ролята на призрака е най-трудната. В книгата на Брадли можете да прочетете за важността й.

Макар в трагедиите да се срещат анормални състояния, било то сомнабулизъм, халюцинации или лудост, Шекспир избягва да се уповава на тях и винаги създава конфликта чрез деянията на хора в трезво състояние. Друго, което ме впечатли, беше това, че вътрешният конфликт на героя е донякъде отражение на външен такъв. Дали ще има война, разпра между две семейства или заговор, героят се измъчва от вътрешни движения, които са огледален образ на случващото се наоколо. Самият свят е в агония. 

Оставаме изправени пред необяснимия факт (или също толкова необяснимата привидност) на един свят, който мъчително се стреми към съвършенство, но заедно с прекрасното добро ражда и зло, което успява да преодолее единствено чрез самоизмъчване и загуба на част от себе си. И тъкмо този факт или привидност е трагедия. 

Какво да кажем за „Хамлет”? Чел съм трагедията, гледал съм няколко екранизации и съм се ровил в статии,които имаха амбицията да я анализират и разтълкуват, но винаги съм оставал с усещането, че нещо ми убягва. Това, сега разбирам, е нещо, заложено в самата подредба на събития и действия на героя в нея. Брадли разбулва няколко широко разпространени заблуди. Че принцът е луд или (както Колридж е предположил) слабохарактерен.

Не, твърди Брадли, това е смел и решителен герой, който страда, отворила се е широка рана в сърцето му. Но от какво? Не е от смъртта от баща му, не е и от последвалото разкритие на духа. Според Брадли основната причина за меланхолията, която обезоръжава Хамлет, е разочарованието от майката. Майката, която твърде бързо е скочила в леглото на брата на мъжа си. Тази меланхолия е движещата (или по-скоро обездвижващата) сила на Хамлет. С нея се обяснява непостоянното му поведение и липсата на характер. Хамлет е измъчван от неспособността си да действа, дългът му към мъртвия му баща е занемарен.

Още много неща можете да прочетете в лекцията. Какво е отношението на Хамлет към Офелия. Има ли любов между тях, защо принцът се държи грубо и каква всъщност е нейната гледна точка.

Как всичко ме кори...!

Неизчерпаема е книгата на Брадли. Тепърва ми предстои да прочета лекциите за другите трагедии. Не искам да бързам, защото е нужно време, за да осмисля прочетеното. Бързам обаче да ви споделя да си купите книгата, защото е наистина изключителна рядкост у нас да се появяват такива трудове, в толкова добро оформление и адекватен превод. Нищо чудно да се запалят любопитството и любовта ви към Шекспир, убити студенокръвно от училищната система.

Издателство: Изток-Запад.