Преди Луис и Толкин

Звучи подозрително, когато някое издателство гръмко помести надпис на предната корица на нова книга, че произведението е първоизточник, от който черпят други, далеч по-добре познати заглавия. В случая с „Принцесата и гоблинът“ на Джордж Макдоналд сравненията не са подмолен маркетингов трик, а самата истина. Книгата действително е основно вдъхновение за двама от най-популярните писатели за юноши през XX в. – Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис.

По страниците, писани от Макдоналд през 1872 г., ясно могат да бъдат чути кънтящите звуци от мините на Мория, гъмжащи с опасни орки и гоблини, както и хлиповете на заслужаващи съжаление създания като трагикомичния Ам-гъл от обичаната по цял свят детска класика „Хобит“. Тук са ясно различими и някои фантастични похвати, преминали по-късно в седемте тома на „Хрониките на Нарния“, в които деца откриват приказен свят зад гърба на дрешника или минават през тайна градинска врата, за да се домогнат до приключения, които ще превърнат в откровение за тях истинността на една духовна реалност.

Радостно е, че за първи път у нас излиза най-известната приказка на шотландския белетрист Джордж Макдоналд – признат и обичан в англоезичния свят, любим автор на християнски мислители като Г. К. Честъртън и Осуалд Чеймбърс, които откриват в човеколюбивата му теология фундаментален изход от човешкото състояние. Макдоналд е и основополагащо име за фентъзи литературата и автори като Л. Франк Баум, Едит Несбит, Марк Твен, Урсула Ле Гуин и Нийл Геймън. Ментор и на Луис Карол, когото окуражава да издаде „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“.

Подобно на Луси от „Лъвът, вещицата и дрешникът“ и на самата Алиса, героинята на Макдоналд, именувана Айрини, открива своята прабаба и тъкачния ѝ стан в кулата на замъка на баща си – място, което поради необяснима причина само тя успява да види. По-късно Айрини и дойката ѝ са нападнати от гоблини в близката гора, но са спасени от несломимия миньор Кърди, който невъзмутимо пее и римува, за да пропъди мрака наоколо. За разлика от гоблините в „Хобит“, които съчиняват песни, тези на Макдоналд имат различно отношение към лиричното изкуство:

Те нерядко мяркаха гоблини, но досега не им се бе случвало да ги пропъдят. Както вече споменах, главното защитно средство срещу тези пакостливи същества бяха стиховете, някои от които направо ги побъркваха.

В мините Кърди научава, че подмолните гоблини кроят планове срещу човешкия род и по-специално срещу Айрини. Така започват смелите подвизи на двамата млади, които ще се опълчат срещу лишените от слънце гоблини. Обезобразените създания впрочем в самия край на историята също ще получат шанс за нов живот, защото не са зли изначално, а поради обстоятелствата – живот на тъмно, далеч от хората. Тук прозира и представата на Макдоналд, близка до тази на св. Григорий Нисийски, че има възможност всички хора да получат шанс за покаяние и да бъдат спасени.

От публикуването на романа досега има над 500 издания, както и няколко адаптации за сцена, телевизия и кино. Книгата има продължение от 1883 г., в което младата двойка Айрини и Кърди трябва да запретнат ръкави и да се справят със съвсем нови предизвикателства – лукави министри, решени да се отърват от краля – неин баща.

„Принцесата и гоблинът“ е притча, дълбоко потопена в християнските ценности, която цели да открие на подрастващите един духовен свят, както и невидимата нишка, която свързва хората и в крайна сметка ги спасява. И понеже преди да бъдат анализирани, приказките първо трябва да бъдат четени – не бива да се прескача, че това е все пак една увлекателна история за порастването, в която не липсват приключения, песни и вълнуващи заплахи. Макдоналд с усмивка подава ръка и подканва да бъде прекрачен прагът към един друг свят, в който би могло като в помътнено огледало да се различи пътят към добрия живот.

Култура / Брой 3 (2966), Март 2020

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.