Любовта към свободата

Макар и непозволен ход, сравняването на биографията на един автор с думите, които е написал, понякога е неизбежно. А един бърз паралел между ранното творчество на Уилям Сароян и последвалия житейски път е достатъчен, за да се усети меланхолията от щетите, които животът понякога причинява на големите романтици. Оптимизмът, с който героите в книгите му държат енергични монолози за това как трябва човек да живее и да люби с цяло сърце, да се бори срещу страхливците и мерзавците и винаги да се стреми към светлина и правда, контрастират с късните години на безпаричие, алкохолизъм, комарджийство и домашно насилие, за които по-късно съпругата му Карол Грейс (с която авторът се запознава по време на военната си служба) пише в своята биография.

Според някои критици „Приключенията на Уесли Джаксън“ е сред най-добрите произведения на автора от американско-арменски произход, награден с Пулицър за драматургия през 1940 г. (не приема наградата). Трогателният и весел роман проследява събития от живота на героя Уесли Джаксън – грозноват и идилично наивен добряк, който се сблъсква с мобилизацията, бюрокрацията в казармата и последвалото прехвърляне в Европа през 1944 г. Действието се развива в американските полигони, по лондонските улици (точно по време на бомбардировките) и за кратко (в последните страници) – из френските полета, където симпатично намигване е отправено дори и към врага. Книга за тихото чакане преди военните действия, които така и не настъпват – за всички онези американски войници, включили се в края на събитието, променило историята завинаги.

Като пораснал герой от разказите в „Лятото на красивия бял кон“ (отново изд. „Лабиринт“) е Уесли Джаксън. Гласът му е по сароянски човеколюбив и зареден с наивност, а повечето ситуации, в които войникът се забърква, са изтъкани от хумор и абсурди, които понякога граничат с тъжни краски на носталгия към дома или гняв, породен от дълбокото несъгласие с безумието на войната. Подобно на „Параграф 22“, романът е изграден фрагментарно от войнишки каламбури и смешки, оглеждайки се в крайна сметка за драматично въздействие, което така и не настъпва, тъй като отсъстват добре изградени персонажи, на които читателят да съчувства.

Когато пристига в Лондон, героят на Джаксън е забелязан от успешен писател, с когото споделят общо помещение. Писателят окуражава младото момче, че притежава талант, по-голям дори от неговия, и трябва да пише на всяка цена, като впоследствие някои от текстовете, които самият той публикува, са всъщност написани от Джаксън. Образът напомня за Ъруин Шоу, с когото Сароян наистина се запознава в Лондон; двамата стават приятели, сплотени от споделената ненавист към войната и армията, което личи и от последвалите им книги.

Любовта е единственият изход от дяволската клопка, в която животът е притиснал героите на Сароян. Любовта към някое хубаво момиче, но и любовта към свободата. Пленени от германски войски в края на романа, те скоро са освободени. Сароян пише – те не искаха да бъдат пленени от германците, нито от собствените си братя американците. Не искаха да са в плен на никого. В самото начало на романа един от приятелите на Джаксън споделя, че всички усилия на човечеството са в борбата му срещу един прастар дявол:

Всичко, което имаме на този свят, идва от тази борба на човека със смъртта... всичките ни песни, цялата ни поезия, науката ни, всичките ни истини, всичките ни религии, всичките ни танци, цялата държавна власт... всичко – търговията, изобретенията, машините, корабите, влаковете, самолетите, оръжията, стаите, прозорците, вратите, дръжките на вратите, дрехите, готвенето, вентилацията, хладилната техника... обувките. Следиш ли ми мисълта, Джаксън?

Уилям Сароян е роден през 1908 г. във Фресно, Калифорния, в арменско семейство. Автор на романи, пиеси, разкази, мемоари. Признание получава първо със своите разкази от 30-те години. Сред най-известните му произведения са: повестта „Човешка комедия“, романите „Приключенията на Уесли Джаксън“, „Мамо, обичам те“, „Момчета и момичета“, „Един ден от залеза на света“, „Той и тя“. Българските читатели познават също разказите му от сборниците „Светът, денят, нощта, аз“, „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“, „Лятото на красивия бял кон“. На български го издават „Фама“ и „Лабиринт“. Сароян получава Оскар за най-добър адаптиран сценарий – „Човешка комедия“, както и Пулицър за пиесата си „Времето на твоя живот“, но отказва да получи наградата. Умира през 1981 г.

Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.