Смел полет към красивото

Най-сетне имаме самостоятелно издание на най-значимия Bildungsroman в англоезичната литература – „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) на знаменития Джеймс Джойс. Книгата е основополагаща и отгласи от героя ѝ Стивън Дедалус могат да се доловят в целия жанр след това, включително и в Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. За разлика от по-късния роман на Джойс „Одисей“, който обхваща период от един-единствен ден, „Портретът“ побира цели двайсет години от живота на героя си – от неговото физическо рождение до юношеското пробуждане.

Образите тук са на комични бъбривци, които спорят за политика (свободна Ирландия и Чарлс Парнел), религия, а понякога дори и за философия (най-комичният откъс е за Жан-Жак Русо). Ровичкат и търсят някоя истина, която впоследствие се оказва поредната заблуда за провинциалния им ум. Джойс се надсмива над тях, но и дълбоко ги обича. Това са Чосърови типажи, които ще присъстват в творчеството му до самия край.

Към средата на романа настъпва първото сериозно разтърсване на вярата на Стивън. В живота на примерния дотогава ученик навлизат плътските изкушения и последвалият сковаващ ужас от небесното възмездие, очакващо всички грешници. Този ужас е илюстриран великолепно в една от най-апокалиптичните и въздействащи проповеди в литературата, сравнима единствено с тази в „Моби Дик“. Прочутото католическо чувство за вина смазва духа на Стивън и го тласка към трагикомични лишения, които сам си причинява, за да си възвърне небесното благоразположение. Всичко това, разбира се, се оказва напразно.

Освен детайлните наблюдения на всекидневните тревоги на подрастващите, в книгата са вплетени и някои философски, естетически и теологични размишления, които придават на „Портретът“ добавена стойност – поглед отвътре за мисловния процес на един буден интелектуалец. Името на главния герой е алюзия към мита за Дедал („сръчен майстор“), в чието лице Джойс открива известна приемственост. Най-обширни обаче са размишленията върху естетиката и природата на красивото в изкуството, базирани на Аристотел и Тома от Аквино. Това са въпросите, които занимават Дедалус и които в крайна сметка го тласкат да разтвори крилете си в края на разказа.

Писан, преработван и отхвърлян от издателства в продължение на повече от десетилетие, „Портретът“ е издаден благодарение на препоръка от Уилям Бътлър Йейтс и литературния нюх на поета Езра Паунд. Книгата е първи роман за Джойс и преход между сборника с разкази „Дъблинчани“ и по-късните му експериментални творби „Одисей“ и „Бдение над Финеган“. Тук най-значимият след Кафка автор на XX век опознава и утвърждава себе си като стилист и непримирим разказвач. Остава въпросът обаче защо днес книгата продължава да вълнува. Особено младия човек, който все още не е запознат с нея.

Въпреки че представя обстоятелствено културния и политически пейзаж в Ирландия от началото на миналия век, „Портретът“ концентрира основните принципи на свободния човешки дух, които лесно могат да бъдат разпознати като необходимости за днешния български живот и култура. Преди всичко – отърсване от провинциалните ограничения и опит за смел полет към красивото, без оглед на ограниченията, които трябва да бъдат понесени. Или според думите на Стивън Дедалус:

Слушай, Кранли. Питаш ме какво бих и какво не бих сторил. Ще ти кажа. Аз не желая да служа на нещо, в което вече не вярвам, било то семейство, родина или Църква; ще се мъча да изразя себе си в живота или изкуството по най-свободния и пълноценен начин и единствените оръжия, които ще си позволя да използвам за самозащита, са мълчанието, изгнанието и хитростта.

Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.