Пожар, който догаря

„Пътувания из Украйна и Русия“, Йозеф Рот, превод от немски Ана Димова, изд. „Аквариус“, 2020 г.

В книгата на Йозеф Рот човек на всяка страница може да подчертава. В случай че има навика да използва молив, читателят ще започне да отбелязва живи описания и прозорливи коментари за идеологическите облаци, надвиснали над една обширна страна, несъбудила се още от съня на революцията. Малката книга „Пътувания из Украйна и Русия“ (152 стр.) е енциклопедия, портрет, пътепис, артефакт от времето си, есеистично и художествено постижение, което, освен че информира, преди всичко вълнува.

Като кореспондент на реномирания „Франкфуртер Цайтунг“, през 1927 г. Рот пътува на Изток, за да проследи от първа ръка последствията от Октомврийската революция, която би следвало да е пътеводната звезда и да изведе работническата класа от живота в робство към обетованата земя на свобода и изобилие. Когато пристига в Русия, по думите на Валтер Бенямин, Рот е убеден болшевик, но скоро разочарованията го застигат.

Ако напиша книга за Русия, тя би показвала угасващата революция, пожар, който догаря, едва припламващи остатъци и множество пожарникари.

Преди това в Украйна е видял процесия от инвалиди, които погребват свой побратим. Като руини, които се движат, ги описва австриецът, пепелища, които мърдат, развалини, които се гърчат, ходещи лазарети, процесия от останки. Там някъде по пътя е спал в легло със свирепи дървеници. Епизодът напомня на хумористичен кафкиански кошмар, в който абсурдът ескалира до степен, в която една от дървениците с „кръчмарско остроумие“ прошепва на писателя: „Колко е малък човекът!“. Въпреки дългия път по поречието на Волга, където „живеят най-нещастните хора на света“, умората и глада Рот открива парадоксите в Русия за далеч по-обезкуражаващи.

Пътят му започва от Варшава, Ленинград и Москва, след което продължава през Нижни Новгород към Самара, Сталинград и Астрахан и накрая към Одеса, Баку и Киев. Рот обаче не описва по студения журналистически метод. За него съпреживяването в един текст е най-значимо, затова и репортажите му изискват време и ресурси, от вестника недоволстват поради продължителните паузи без вест. Близо два месеца му отнема след пристигането, за да напише първата дума. „Дори и на друга планета да бях попаднал, тя едва ли би могла да бъде по-чужда и по-странна.“

Объркват го шизофренията, парадоксите, дисонансите, които среща на всеки ъгъл. Говори се едно, върши се друго. Държавата не цензурира директно, но пуска като трохи под масата темите, около които е позволено да се вдига врява. Властта добре разбира, че евтиното забавление на тълпата никога няма да прерасне в заплашително за властта бедствие. За Бога не е забранено да се говори, но отношението е подигравателно. Гордеят се, че не са като малките деца, не вярват в измислици. Лозунги за строежа на комунизма извират отвсякъде, но маловажният чужденец, посетил държавата, бива трескаво отразен във вестника. Това провинциално любопитство към Запада, към капиталистите, които уж трябва да презират, Рот преживява и на собствен гръб, когато взимат интервю и от него – коментар от човека, дошъл да коментира.

Последният текст в сборника, именуван „Дядо Господ в Русия“, е сред най-силните в книгата. Бог, подобно на Сатаната при Булгаков, се разхожда по московските улици и пита хората за маловажни детайли от всекидневието – колко възела има камшика на кочияша, къде е родена мухата в стаята. Отговорът? Един Господ знае, не ни занимавай с тия работи. Действително в откриването на малките неща се крие богатството и на настоящата книга. Писател с голям художествен талант и прозорлив ум може да извади прецизно, с любов и тъга към човека неговите провали и успехи. Погледът на Рот към Русия не е критичен или утопичен. Като въздишка на родител към дете, счупило играчката си, е, като мисъл преди буря за забравения вкъщи чадър.

Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.

Коментари

Популярни публикации