Свидетелства за една епидемия
„Дневник на чумавата година“, Даниел Дефо, превод от английски Васил Атанасов, изд. „Апостроф“, 2020 г. През лятото на 1665 г. жителите на Лондон имат всички основания да вярват, че Божието наказание за греховете им наближава. Слухове, че чумата, опустошила Европа преди три века, се е появила в една от енориите извън градските стени, хвърлят набожното население в смут. Известно време болестта се появява, след което изчезва за няколко месеца, докато изведнъж не избухва в самия Лондон, превръщайки се в последната епидемия в столицата с толкова опустошителни размери. Днес продължава да се спори доколко тази чума е близка до съвременните щамове. Прието е, че разпространението ѝ се дължи на бълхите по плъховете, но остават много въпросителни. Болестта взима около 100 000 жертви, като в най-кошмарните месеци са умирали по 7000 души на седмица. При население от 450 000 това прави около 20 % от жителите на столицата. Създателят на английския роман Даниел Дефо, макар и все още невръстно дет
