Сюжетите са навсякъде
„Личните
бележници на Антон Чехов“, превод от руски Денис Коробко, издателство „Кръг“,
2021 г.
Водените в продължение на 14 години
бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и
пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората
около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са
от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на
Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват
познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. Младите български
писатели, устремили се по трънливия път на словото, сега имат едно оправдание
по-малко за бездействието си.
Чехов е записвал непрекъснато в
бележниците си, задвижван от разбирането, че сюжетите са навсякъде, нужно е
само да се вгледаме. Идеи за истории извират от обикновено поднасяне на храна в
кръчма, от ревностен поглед встрани или от търсене на най-добрите пирожки.
Изпъкват и някои завършени абсурди по
вкуса на Даниил Хармс: „Човекът, на когото влаково колело му бе отрязало крака,
се тревожеше, че в ботуша на отрязания крак е имало 21 рубли“ или „Локидин
много хайманосваше и ходеше по жени, но това не му пречеше да бъде прекрасен
акушер“.
Резултат от вглеждането на Чехов в малките
неща например е разказът „Оплаквателна книга“, в който авторът събира
изречения, записани в оплаквателна книга на железопътна гара. Думите заиграват
и разкриват животи и характери, заключени в няколко драскулки върху хартията. С
техните ревности, ярост, глупост и добрина, които откриваме във всички
произведения на Чехов. Същата проницателност блести и от бележниците.
Настоящият том е любопитен за всички
по-запознати с творчеството на Чехов. В него се откриват детайли, характери и
наченки на герои от „Три години“, „Цариградско грозде“, „Йонич“, „Душичка“,
„Три сестри“ и „Вишнева градина“. За останалите читатели остава заразителната
страст да се открият смисълът и поезията в делничното. А защо не и баналната,
но прекрасна идея сега, в началото на годината, да се започне дневник?
Великото при Чехов е как чрез външни
белези успява да отрази вътрешното настроение на героите. Именно в записките му
е отговорът към „театъра на настроението“ и към айсберговия подход, продължен
по-късно от почти всички модернисти. Възможно е двама души да стоят на една
маса и да си говорят за времето, а някой от тях да е на път да се самоубие.
Бележките на Чехов покриват всички
прослойки на обществото – еснафи, алкохолици и бездомници. Така погледът на
добрия доктор в литературата напомня на ранните скици на Винсент ван Гог, в
които също се усещат огромна любов и съчувствие към бедните и отритнатите от
обществото.
И друго – няма как да има поука, разбира
се, когато се описва непосредствено животът. Още един важен драматургичен урок.
Никой не знае какво се случва, дали е за добро, или за зло. За Чехов е
достатъчно изкуството да отразява тези моменти и състояния, да задава точните
въпроси и да ни напомня, че и любовта, и злобата, и бедността, и пороците,
погледнати отстрани, са преходни и едновременно малко тъжни и малко смешни.
За да изучи Ибсен, той научи шведски,
изгуби сума време, труд и изведнъж разбра, че Ибсен не е голям писател; и сега
изобщо не му хрумваше какво да прави с шведския език.
Култура
/ Брой 9 (2982), Ноември 2021
Ако ви харесва това, което четете тук,
можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което
завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
Дебютният ми сборник с разкази „Когато
великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“.
Благодаря ви!
.jpg)
