четвъртък, 28 ноември 2013 г.

"Кланица 5" - Кърт Вонегът

Кръстоносният поход на децата



Прочетох книгата по-рано тази година, но мисля, че заслужава място в блога. За реклама - не знам дали има нужда, но и не би трябвало, отдавна е всепризната за модерна класика и на всякъде можете да прочете далеч по-съдържателни и професионални мнения.

Вонегът е роден в Индианаполис през 1922 г., следва химия в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк, по-късно и инженерство в университета в Тенеси, като междувременно се занимава с журналистика. През Втората световна война воюва в редиците на американската армия и става свидетел на бомбардировката над Дрезден (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Автор е на петнайсетина романа, повечето от които издадени на български (сред тях "Докато простосмъртните спят" и "Точния мерник", пак от издателство "Колибри"). Точно неговите преживявания по време на бомбардировката над Дрезден вдъхновяват написването на настоящата книга. След излизането на романа Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не напише нито една книга повече. Връща се към писането няколко години по-късно. Впоследствие пише и пиеси, рисува и илюстрира собствените си книги. През 1984 г. прави опит за самоубийство, за щастие неуспешен. През март 2007 г. претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

"Кланица 5" започва с описание на неспособността на Вонегът да напише книгата. Всъщност, отнема му цели 24 г., през които, когато познати и приятели го питат какво прави, той постоянно отговаря, че работи върху новата си книга. 24 години!!! Хиляди страници са отишли в коша за боклук, постоянна преработка, отсяване на най-подходящите думи и намиране на точния глас. Колко изненадващо, че това не се оказва някои гръмогласен, изпълнен с патос и драматизъм глас, който сочи с пръст и въздава справедливост, а съвсем плахия и смирен гласец на иронията и примирението. "Това е положението" - ще четете тази реплика доста често, почти след всяка история, която авторът разказва. Просто защото абсурдизмът и иронията са толкова силно пропити в думите, че не остава нищо друго, което да се каже. Да вземем примерно онзи войник, американски пехотинец, който е арестуван в руините, защото е откраднал чайник. Целият град изгаря, хиляди, и хиляди загиват, а него го съдят и разстрелват. Еми, "Това е положението".



Не си спомням много от книгата, защото тя на практика няма строго последователен сюжет. Всичко е сбор от впечатления и много, много разкази - някои за по-старо време, а други за времената след войната. По едно време дори получаваме странна импресия на чужда планета, където главният герой е заключен в зоопарк с една сексапилна актриса от Земята, а извънземните им се любуват, четейки описанието на табелката. Това е Вонегът и на мен страшно ми харесва. Може да ви е необходимо малко време, за да свикнете на бързото темпо и абсурдните ситуации, но щом му хванете цаката, ще полетите като с реактивен двигател. Абсолютно неподражаем е и ти влиза под кожата, никой друг автор не е пресъздавал толкова дълбоко отчаяние чрез хумор и сатира. Съкрушава те на подсъзнателно ниво.

Обичам този цитат:

"Потърсих в Библията, оставена в стаята на мотела, истории за големи нещастия. В нея прочетох:"Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор. Тогава Господ изля срещу Содом и Гомора като дъжд като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни". Това е положението. 

Хората в тези два града били грешници, както се знае, туй че светът само е спечелил. И, разбира се, било казано на жената на Лот да не се обръща към мястото, където били всичките тия хора и техните домове. Но тя се обърнала, за което й се възхищавам. Защото е толкова човешко. И била превърната сóлен стълб. Това е положението. 

Хората не бива да се обръщат назад. Аз положително няма повече да го правя. Завърших книгата си за войната. Следващата, която ще напиша ще бъде смешна. Тази книга не е сполучлива и няма как другояче, защото я е написал сóлен стълб."

"Кланица 5" е тъжна книга, облечена в смешни думи, пресъздаваща обърканото съзнание на следвоенния човек. А не сме ли ние всички следвоенни хора или техни деца. Деца на децата, които тръгнаха на кръстоносен поход. Препоръчвам книгата безпрекословно. Чете се наведнъж, но остава с вас за много дълго време.

Оценка: 5/5

Издателство: Колибри


Книголандия

Няма коментари:

Публикуване на коментар