Кланица 5 – Кърт Вонегът

Прочетох книгата по-рано тази година, но мисля, че заслужава място в блога. За реклама – не мисля, че има нужда, но и не би трябвало, отдавна е всепризната за модерна класика и на всякъде можете да прочете далеч по-съдържателни и професионални мнения.

Вонегът е роден в Индианаполис през 1922 г., следва химия в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк, по-късно и инженерство в университета в Тенеси, като междувременно се занимава с журналистика. През Втората световна война воюва в редиците на американската армия и става свидетел на бомбардировката над Дрезден (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Автор е на петнайсетина романа, повечето от които издадени на български (сред тях „Докато простосмъртните спят” и „Точния мерник”, отново от издателство „Колибри”).

Преживяванията на Вонегът по време на бомбардировката над Дрезден вдъхновяват написването на настоящата книга. След излизането на романа той изпада в дълбока депресия и се заклева да не пише повече. Връща се към занаята няколко години по-късно. Впоследствие пише пиеси, рисува и илюстрира собствените си книги. През 1984 г. прави опит за самоубийство, неуспешен. През март 2007 г. претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

„Кланица 5” започва с описание на неспособността на Вонегът да напише книгата. Всъщност, отнема му 24 г., през които, когато познати и приятели го питат какво прави, той постоянно отговаря, че работи върху новата си книга. 24 години… Хиляди страници са отишли в коша за боклук, постоянна преработка, отсяване на най-подходящите думи и намиране на точния глас.

В крайна сметка това се оказва плахият и смирен глас на иронията и примирението. Това е положението – ще четете тази реплика често, почти след всяка история, която авторът разказва. Абсурдизмът и иронията са толкова пропити в думите, че не остава какво друго да се каже. Да вземем например американският пехотинец, който е арестуван в руините, защото е откраднал чайник. Целият град изгаря и хиляди загиват, а него го съдят и разстрелват. Това е положението.

Не си спомням добре структурата на романа, защото той няма строго последователен сюжет. Всичко е сбор от впечатления и разкази – някои за по-старо време, а други за времето след войната. Получаваме и странна импресия на чужда планета, където главният герой е заключен в зоопарк със сексапилна актриса от Земята, а извънземните им се любуват, четейки описанието на табелката.

Това е Вонегът и на мен страшно ми харесва. Може да ви е необходимо известно време, за да свикнете на бързото темпо и абсурдните ситуации, но щом му хванете цаката, ще полетите като с реактивен двигател. Неподражаемият му ироничен стил внушава отчаяние през хумора и сатирата. Съкрушаващо е, но на подсъзнателно ниво.

Обичам този цитат:

Потърсих в Библията, оставена в стаята на мотела, истории за големи нещастия. В нея прочетох:”Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор. Тогава Господ изля срещу Содом и Гомора като дъжд като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни”. Това е положението.

Хората в тези два града били грешници, както се знае, туй че светът само е спечелил. И, разбира се, било казано на жената на Лот да не се обръща към мястото, където били всичките тия хора и техните домове. Но тя се обърнала, за което й се възхищавам. Защото е толкова човешко. И била превърната сóлен стълб. Това е положението.

Хората не бива да се обръщат назад. Аз положително няма повече да го правя. Завърших книгата си за войната. Следващата, която ще напиша ще бъде смешна. Тази книга не е сполучлива и няма как другояче, защото я е написал сóлен стълб.

„Кланица 5” е тъжна книга, облечена в смешни думи, пресъздаваща обърканото съзнание на следвоенното поколение. А не сме ли всички ние деца на следвоенното поколение. На децата, които тръгнаха на кръстоносен поход.

Препоръчвам „Кланица 5” безпрекословно. Чете се наведнъж, но остава с вас за дълго време.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!