вторник, 5 ноември 2013 г.

"Цивилизацията" - Кенет Кларк

Едно лично гледище
Спомням си как още в началото на моето културно съзряване питах наляво и надясно за книги, които да ми дадат някаква основа. Когато човек е все още невеж и тепърва започва своето самообразование, той се опитва да намери всички преки пътища, които ще го отведат по-бързо до жадуваната цел. Такова беше и моето желание. Разбира се, с течение на времето всички осъзнаваме, че пряк път няма и колкото повече време човек отделя на по-малко неща, толкова по-голям специалист става той. Докато правех тези свои проучвания обаче, осъзнах, че няколко заглавия ми се препоръчваха отново и отново. Това бяха "Цивилизацията", "Космос" и "Богове, учени и гробници". Какво мога да кажа, бях късметлия, че съм попаднал на такива приятели, които да ме насочат към тези прекрасни умоповдигачи (както казва Докинс).
  
"Цивилизацията" на Кенет Кларк е едно пътуване през човешката история, в търсене на това толкова неизмеримо понятие "цивилизация". По самите думи на автора можем да съдим колко трудно е тя да бъде систематизирана в едно или две изречения.

"Какво е цивилизация? Не знам. Не мога да й дам абстрактно определение-все още не. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя."

Този цитат хвърля най-ясна представа за съдържанието на книгата. Отказвайки се от претенцията да определи на всяка цена понятието и от онази дразнеща арогантност, която е обхванала повечето професорски среди, авторът чисто и просто наблюдава и изследва различните исторически периоди, опитвайки се да проследи тънката нишка, която е оставило човешкото развитие. Точно това ненатрапчиво присъствие е силата, която поддържа интереса Ви през цялото време.

"Когато гледаме картини" е друга книга от Кларк, която смятам да прочета
Книгата всъщност е адаптирана по сценария за телевизионното предаване, което добива огромна популярност през 70'-те години. По този начин на места сме лишени от възможността да наблюдаваме самите катедрали, картини и скулптури и трябва да се доверим единствено на приложените снимки. Положителната страна е, че човек може да отдели повече време, за да възприеме текста и дори, ако желае, да потърси информация за нещо което е подбудило интереса му.

Всичко започва с разпадането на римската империя. Първата глава е озаглавена "Само една тънка нишка", имайки предвид тънката нишка на която е висяла цялата Западна цивилизация в несигурните столетия, последвали краха на империята. За първи път в тази книга осъзнах колко важна роля е изиграла църквата в човешката история. Въпреки че не съм религиозен човек и дори намирам религиите днес за излишни, не мога да не се съглася, че именно църковните служители са съхранили писмеността и културата, предоставяйки възможността за Ренесанс и Просвещение.

Всичко свършва с "Героичния модернизъм" и в един от последните абзаци можем да доловим отношението на Кларк към съвременния свят:

"Тук вече аз си показвам истинския лик-лика на малко старомоден човек. Аз поддържам редица схващания, отхвърлени от най-живите умове на нашето време. Вярвам, че редът е по-добър от хаоса, творчеството-по-добро от разрушението. предпочитам кротостта пред насилието, опрощението пред отмъщението. общо взето, мисля, че знанието е за предпочитане пред невежеството. Вярвам, че въпреки завоюваните напоследък победи от науката хората не са се променили много през последните две хиляди години и следователно ние трябва все още да се стараем да се учим от историята. Историята, това сме ние. Вярвам в още едно-две неща, които по-трудно могат да се формулират накратко. Например вярвам във вежливостта, в онзи ритуал, с който избягваме да засягаме другите хора, удовлетворявайки собственото си "аз". И струва ми се, не бива да забравяме, че сме част от едно голямо цяло, което за удобство наричаме природа.Всички  живи неща са наши братя и сестри. А най-вече вярвам в дадения от бога гений на някои хора и ценя онова общество, което прави съществуването им възможно."

Не са ли тези думи един своеобразен синтез на думата "Цивилизация"? Взимайки предвид и подзаглавието на книгата, мисля, че можем да бъдем убедени в това. 

Намирам тази книга за основополагаща в образованието на всеки един модерен човек, не само поради нейния ясен и достъпен текст, но и поради неизчерпаемия запас от информация. Кларк не засяга само най-известните творци и личности, той обръща изключително голямо внимание на хора, чиито имена днес не помним, но за наша радост съществуват интелектуалци като него, които могат да ни ги припомнят и да ни заведат до корените на нашето наследство по един кратък и добре отъпкан път. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар