Едно лично гледище

Спомням си как в началото на закъснялото ми културно съзряване питах наляво и надясно за книги, с които да положа основа. Невежата, който тепърва започва своето самообразование се опитва да открие преки пътища, които ще го отведат по-бързо до жадуваната цел. Разбира се, с течение на времето осъзнаваме, че пряк път няма и колкото повече време човек отделя, толкова по-голям специалист става. Докато правех тези свои проучвания обаче, осъзнах, че няколко заглавия ми се препоръчват отново и отново. Сред тяг бяха „Цивилизацията“ на Кенет Кларк, „Космос“ на Карл Сейгън и „Богове, учени и гробници“ на К. В. Керам. Считам се за късметлия, че попаднах на приятели, които да ме насочат към тези прекрасни умоповдигачи (по Докинс).

„Цивилизацията“ на Кенет Кларк е пътуване през човешката история, в търсене на онова неизмеримо понятие „цивилизация“. По самите думи на автора можем да отсъдим колко трудно е тя да бъде синтезирана в едно или две изречения:

Какво е цивилизация? Не знам. Не мога да ѝ дам абстрактно определение – все още не. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя.

Този цитат хвърля най-ясна представа за съдържанието на книгата. Отказвайки се от претенцията да определи на всяка цена понятието, както и от онази дразнеща арогантност, обхванала повечето професорски среди, Кларк наблюдава и изследва историческите периоди, опитвайки се да проследи крехката нишка на човешкото развитие. Ненатрапчивият му глас е притегателната сила, която поддържа интереса през цялото време.

„Цивилизацията“ всъщност е адаптирана по сценария за телевизионното предаване, което добива огромна популярност през 70-те години. По този начин на места сме лишени от възможността да наблюдаваме самите катедрали, картини и скулптури и трябва да се доверим на приложените снимки. Положителната страна е, че човек може да отдели повече време, за да възприеме текста, а ако желае, да потърси информация за това, което е подбудило интереса му.

„Само една тънка нишка“ има предвид Кларк, когато пише за тънката нишка на която е висяла  Западната цивилизация в несигурните столетия, последвали краха на римската империя. За първи път в тази книга осъзнавам колко важна роля е изиграла църквата в човешката история. Въпреки че не съм религиозен, не мога да не съм благодарен, че църковните служители са съхранили писмеността и културата, предоставяйки възможност ренесанса и просвещението да се случат.

В един от последните абзаци на главата „Героичния модернизъм“ можем да доловим отношението на Кларк към съвременния свят:

Тук вече аз си показвам истинския лик – лика на малко старомоден човек. Аз поддържам редица схващания, отхвърлени от най-живите умове на нашето време. Вярвам, че редът е по-добър от хаоса, творчеството-по-добро от разрушението. предпочитам кротостта пред насилието, опрощението пред отмъщението. Общо взето, мисля, че знанието е за предпочитане пред невежеството. Вярвам, че въпреки завоюваните напоследък победи от науката хората не са се променили много през последните две хиляди години и следователно ние трябва все още да се стараем да се учим от историята. Историята, това сме ние. Вярвам в още едно-две неща, които по-трудно могат да се формулират накратко. Например вярвам във вежливостта, в онзи ритуал, с който избягваме да засягаме другите хора, удовлетворявайки собственото си „аз“. И струва ми се, не бива да забравяме, че сме част от едно голямо цяло, което за удобство наричаме природа. Всички  живи неща са наши братя и сестри. А най-вече вярвам в дадения от бога гений на някои хора и ценя онова общество, което прави съществуването им възможно.

Не са ли тези думи един своеобразен синтез на думата „цивилизация“?

Намирам тази книга за основополагаща в образованието на всеки съвременен човек, не само поради нейния ясен и достъпен текст, но и поради енциклопедичния запас от информация. Кларк не засяга само най-известните творци, а обръща внимание на хора, чиито имена не помним, но за наша радост съществуват интелектуалци като него, които могат да ни ги припомнят и да ни заведат до корените на нашето наследство по един кратък и добре отъпкан път.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!