"Семейство Танер" - Роберт Валзер


Малко са героите като Симон Танер, с които толкова силно да мога да се самоопределя. Може би единствено Холдън от "Спасителят в ръжта" съм чувствал близък до себе си по подобен начин. Когато това се случи, книгата става нещо много повече от произведение на изкуството, тя става лична.

Вече не си спомням защо си взех "Семейство Танер". Вероятно е било заради думите от задната корица: "Литературният му талант (на Валзер) е високо ценен от писатели като Херман Хесе, Роберт Музил, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Валтер Бенямин и в по-ново време - Елиас Канети". Чел съм половината от тези модернисти и ги уважавам изключително много, така че ми беше любопитно да хвърля едно око и на Валзер, за когото изобщо не бях чувал.

Романът е публикуван през 1907 г. и е дебютен за автора. Историята е наполовина автобиографична. Главният герой - Симон Танер е безделник, който обикаля от град на град, хваща се на работа и не след дълго напуска. Било в книжарница, било в адвокатска кантора
или някаква канцелария, Симон не се чувства удовлетворен. Страхът, че ще пропилее живота си на подобно място надделява и той тръгва отново на път.

Швейцария в началото на столетието е описвана от немалко художници и писатели, а за съвременния читател изглежда като някакъв далечен рай, който никога няма да бъде опознат по същия начин. Спокойствие, обширни простори и бавно течащо време сред красотите на природата. Нищо чудно, че Симон предпочита да е навън.

Не са малко хората, които го мислят за особняк или луд, но има и такива, които са привлечени от странната му философия. Младата госпожа Клара подслонява Симон и брат му в своята къща, без да им изисква наем. Братът на Симон - Каспар е художник и Клара се влюбва в него. Но тук няма завързани афери, ревност и предателства. Всички съществуват спокойно, излизат на разходки, говорят си и страдат, затворени в себе си. Всеки получава дълги монолози, чрез които да изрази чувствата си.

Това е единственото, което натежава. Когато Симон започне да говори, сякаш никой не може да го спре, дори и самият автор. Ето, например подобни словоизлияния могат да продължават със страници в книгата на Валзер:

"В мен няма да зърнете нищичко, което да намеква, че съм направил какъвто и да е избор в живота си. Все още стоя на прага на живота и чукам ли, чукам на вратата, макар и не толкова настойчиво, и само се ослушвам напрегнато дали някой ще се появи и ще вдигне резето. Това резе е тежко и на никой не му  се идва, усещайки, че онзи, който хлопа и стои отвън, е просяк. Аз не съм нищо повече от един слухтящ и чакащ човек, но съм постигнал съвършенство в това, понеже се научих да бленувам, докато чакам. Двете вървят ръка за ръка, действат ти добре и човек запазва порядъчност. Дали не съм си сбъркал професията, вече дори не се и питам; този въпрос си го задава младежът, но не и мъжът. Във всяка професия бих напреднал дотам, докъдето съм стигнал сега. Но какво ме е грижа!"

"Семейство Танер" е общност от свръхчувствителни хора, неспособни да живеят в един несправедлив и безчувствен свят. Валзер е разпръснал собственото си отчаяние във всеки един герой. Но книгата въпреки това не е мрачна. Тонът е лек, като подскачащо по улицата момче, което все още не се е оставило да бъде смазано от битието. Валзер за съжаление не издържа дълго. През 1929 г. е настанен в лечебно заведение, след няколко неуспешни опита за самоубийство. Това е заведението, в което е бил и неговият брат, описан в книгата. По много начини романът е пророчески за младия автор, явно неспособен да се справи с предизвикателствата на съдбата.

Намирам книгата за изключително актуална и в нашето съвремие. Да търсиш работа, от която да извличаш удовлетворение, е цел, която хиляди преследват всеки ден. Да се надяваме, че ще се намери място и за тези симонтанери.  

Издателство:
Колибри

Превод:
Гергана Фъркова

Страници:
244

Година:
2009

Коментари

Популярни публикации