Семейство Танер – Роберт Валзер

Малко са героите като Симон Танер, с които толкова силно да мога да се самоопределя. Може би единствено Холдън от „Спасителят в ръжта” съм чувствал близък по сходен начин. Когато това се случи, книгата става нещо повече от произведение на изкуството, тя става лична.

Вече не си спомням защо си взех „Семейство Танер”. Вероятно е било заради думите от задната корица: Литературният му талант (на Валзер) е високо ценен от писатели като Херман Хесе, Роберт Музил, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Валтер Бенямин и в по-ново време – Елиас Канети. Чел съм половината от тези модернисти и ги уважавам изключително много, така че ми беше любопитно да хвърля едно око и на Валзер, за когото изобщо не бях чувал.

Романът е публикуван през 1907 г. и е дебютен за автора. Историята е наполовина автобиографична. Главният герой – Симон Танер е безделник, който обикаля от град на град, хваща се на работа и не след дълго напуска. Било в книжарница, било в адвокатска кантора или някоя канцелария, Симон не се чувства удовлетворен. Страхът, че ще пропилее живота си на подобно място надделява и той тръгва отново на път.

Швейцария в началото на столетието е описвана от немалко художници и писатели, а за съвременния читател изглежда като недостижим рай. Спокойствие, обширни простори и бавно течащо време сред красотите на природата. Нищо чудно, че Симон предпочита да е навън.

Не са малко хората, които го мислят за особняк или луд, но има и такива, които са привлечени от странната му философия. Младата госпожа Клара подслонява Симон и брат му в своята къща, без да им иска наем. Братът на Симон – Каспар е художник и Клара се влюбва в него. Но тук няма афери, ревност и предателства. Всички съществуват спокойно, излизат на разходки, говорят си и страдат, затворени в себе си. Всеки получава дълги монолози, чрез които да изрази чувствата си.

Това е единственото, което натежава. Когато Симон започне да говори, сякаш никой не може да го спре, дори и самият автор. Ето как подобни словоизлияния могат да продължават със страници в книгата на Валзер:

В мен няма да зърнете нищичко, което да намеква, че съм направил какъвто и да е избор в живота си. Все още стоя на прага на живота и чукам ли, чукам на вратата, макар и не толкова настойчиво, и само се ослушвам напрегнато дали някой ще се появи и ще вдигне резето. Това резе е тежко и на никой не му се идва, усещайки, че онзи, който хлопа и стои отвън, е просяк. Аз не съм нищо повече от един слухтящ и чакащ човек, но съм постигнал съвършенство в това, понеже се научих да бленувам, докато чакам. Двете вървят ръка за ръка, действат ти добре и човек запазва порядъчност. Дали не съм си сбъркал професията, вече дори не се и питам; този въпрос си го задава младежът, но не и мъжът. Във всяка професия бих напреднал дотам, докъдето съм стигнал сега. Но какво ме е грижа!

„Семейство Танер” е общност от свръхчувствителни хора, неспособни да живеят в един несправедлив и безчувствен свят. Валзер е разпръснал собственото си отчаяние във всеки един герой. Но книгата въпреки това не е мрачна. Тонът е лек, като подскачащо по улицата момче, което не вижда задаващата се кола.

През 1929 г. Валзер е настанен в лечебно заведение, след няколко неуспешни опита за самоубийство. Това е заведението, в което е бил и неговият брат, описан в книгата. По много начини романът е пророчески за младия автор, явно неспособен да се справи с предизвикателствата на съдбата.

Книгата е изключително актуална и в днешно време. Да търсиш работа, от която да извличаш удовлетворение, е цел, която милиони преследват всеки ден. Да се надяваме, че ще се намери място и за тези симонтанери.  

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!