Пътят на кралете – Брандън Сандерсън

Единици са писателите на фентъзи, които успяват да надскочат жанра и да се превърнат в нещо повече. Толкин доказва, че е възможно. Техните книги достигат дори до хора, които започват изречението с Аз по принцип не чета фентъзи... От друга страна стоят куп обещаващи млади автори, които очакват своята възможност да се докажат като достойни наследници на завещаното им от големите майстори.

След като публикува впечатляващата трилогия „Мъглороден” и довърши „Колелото на времето”, пускайки междувременно самостоятелни книги, Брандън Сандерсън се доказа като един от най-работливите автори.Летописите на светлината на бурята изглежда като най-амбициозният от всичките му проекти. Прочетох първата книга – „Пътят на кралете” по същото време, преди две години. Сега, с идването на снега, отново ми се прииска да разбера какво става със съдбите на героите, които толкова ме бяха запленили.

Основните сюжетни линии са три. Каладин, Далинар и Шалан. Каладин е типичният онеправдан младеж със скрити качества, който трябва да се научи да владее себе си, да се смири и да започне отначало, докато бавно напредва към своята съдба. Далинар е баща и заместник на краля, който получава пророчески видения на които никой не вярва, а Шалан е ученичка на една от най-влиятелните жени в кралството, като в свободното време рисува забележително точни скици на нещата, които са я впечатлили. Освен тях има и необикновен наемен убиец, със специален меч, който може да контролира гравитацията. Има пустинни чудовища и още куп поддържащи персонажи, които ще запомните.

Истината е, че линията на Каладин ми беше най-интересна. Срещаме младия мъж като затворник, несправедливо обвинен и поробен от светлооките – господстваща раса в света на Сандерсън. Неговата съдба е да стане мостови. Мостовите са малки отряди от евтина работна ръка (или направо роби), които полагат мостове над пропастите, за да може войската да премине. Проблемът е, че много пъти противникът вече е отсреща и тогава става същински ад. Хората покрай Каладин са обезверени и отчаяни. Нищо не може да повдигне духа им. Той също не вижда смисъл да живее, но малкото духче, което започва да го следва има други идеи.

Сандерсън описва изключително динамично бойните сцени, като прилежно обяснява тактиката и стратегията, за да бъдем въвлечени в действието. Освен макро нивото, получаваме и интересни дуели и описание на специалните брони и мечове, които се захранват със светлина. Истината е, че магията в този свят на Сандерсън е сведена до минимум и е обяснена по такъв начин, че дори става съвсем убедително. След стотина страници няма да имате никакъв проблем да обяснявате на неосведомените какво са Превръщатели и фибриали.

Трудно се пише за 2000 страници, но истината е, че колкото по-малко знаете за света, който Сандерсън е създал, толкова по-приятно ще ви бъде четенето. Рядко се случва съвременно фентъзи ида бъде толкова добро.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!