Пушки, вируси и стомана –Джаред Даймънд

Спомням си как преди две години бягах от лекции, за да се заровя в университетската библиотека и да чета не онова, което трябва, а това, което ми е интересно. Така попаднах на „Пушки, вируси и стомана” – книга от американския учен Джаред Даймънд, публикувана за първи път през 1997. В нея се обяснява защо евразийските цивилизации са се развили по-бързо от останалите, какво е било тяхното преимущество и как се е стигнало до съвременния свят. Подобна беше целта и на продукцията „Идва ли краят на Западната цивилизация”, която се завъртя по едно време по БНТ и подбуди доста интерес, но знанието, което се придобива от една добре написана книга по нищо не може да се сравнява с няколко часа, прекарани пред телевизора.

Основните точки, върху които изгражда тезата си Даймънд, се състоят още в заглавието. Технологическият напредък, довел до оръжията и стоманата, както и биологическите обстоятелства, оформили резистентност към вируси. Това може би звучи малко опростенческо, но процесите, довели до този етап, са сложни и изискват внимателно разглеждане.

Според Даймънд евразийското господство над останалия свят не се дължи на някакво интелектуално или вродено превъзходство, а на най-обикновени обстоятелства, предимно географски. Първата стъпка към цивилизация е преминаването от номадски племена на ловци-събирачи, към установени общества, изхранващи се чрез земеделие. За това е необходим благоприятстващ климат и животни, които да бъдат опитомени и използвани в процеса. Вече виждате защо Евразия е дръпнала толкова бързо напред. Бананите не могат да се сравняват с житото и е доста трудно да се намери подходящо място за нива в начупения релеф на американските джунгли.

Животните са от съществено значение. Слонът може да бъде използван, но е твърде труден за отглеждане, а африканският вариант на кон – зебрата, изобщо не може да се опитоми. На фона на тази тежка картина в Африка евразиецът е разполагал с над 13 вида животни, способни да извършват тежък труд, като оране. Това довежда до търговия и откриването на търговски пътища, които свързват хората от целия континент, след което започва голямото пренасяне на вируси. Разбира се, оттук нататък е лесно. Обществото се нуждае от управление, език и икономическа политика. Появяват се технологии, които да обслужат новите нужди. Евразия става водещата сила в света, която ще открие и покори останалите, развити в по-неблагоприятни условия континенти.

За мен „Пушки, вируси и стомана” е фундаментална книга, защото тя най-накрая хвърли светлина върху въпроси, които съм си задавал от години. Това е история на света, преди изобщо историята да започне да се записва. Как сме стигнали до тук? Защо светът е такъв, а не друг?

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!