вторник, 10 март 2015 г.

"Коломбър" - Дино Будзати


Дино Будзати е написал велик роман. Казва се "Татарската пустиня" и изданието у нас е от поредицата "Избрани романи". Разказва се за младо момче, което отива да служи известно време в далечна крепост, където се надява да срещне трудности и да извърши велики подвизи. Оказва се обаче, че врагът така и не настъпва. Татарите така и не идват, а когато уж се задават, героят вече е възрастен мъж, когото трябва да изнесат на носилка. Напразното очакване, неизживеният живот, посветен на величие и разочарованието пропиват книгата със специфична атмосфера, която продължава да ме следва. 

Седя си аз тук и ви говоря за "Татарската пустиня", когато всъщност ревюто е за "Коломбър" - сборник с разкази от съшия автор, написан в по-късен етап от творческата му кариера. Изданието е в превод на безкомпромисната Нева Мичева и е част от поредицата "Кратки разкази завинаги" на "Жанет-45"

Както става с повечето сборници, някои разкази ми харесаха много, други ми харесаха, а трети ми бяха скучни и банални. Така става винаги, просто няма как 50 истории винаги да събуждат едно и също вълнение в четящия. 

"Коломбър" за мен е най-добрият разказ. Неслучайно книгата е кръстена така. В него са вложени основни за творчеството на Будзати теми, които се появяват и в "Татарската пустиня". Страхът от смъртта и бягството от домашното огнище, в преследване на велики дела. Баща моряк взима сина си на едно от своите пътешествия с кораб, когато в един спокоен следобед синът му вижда от водата да се появява коломбър.Това е вид акула, която си избира жертва и не спира да я преследва до самия край. Никой друг не я вижда, освен набелязаният и неговите кръвни роднини. Така бащата, със свито сърце обяснява на сина си ситуацията. Връщат детето на брега и хвърлят усилия да заживее в града, на безопасност от вече опасните води. Но сърцето му така и не се успокоява, мисълта, че там някъде го дебне коломбърът продължава да го тегли към необятния океан. И така, един ден, той решава, въпреки опасността, да продължи занаята на баща си. 

И така...

 "Докато, най-неочаквано, един ден Стефано забеляза, че е вече стар, престарял - никой наоколо не можеше да си обясни защо при цялото си богатство не остави най-сетне тоя неблагодарен живот по море. А той беше грохнал и горчиво нещастен, че цялото му съществуване е отлетяло в лудешки бяг през моретата, за да се изплъзне на врага. Много по-силно от радостите на задоволения и мирен живот за него се бе оказало изкушението на бездната."

Коломбърът, както повелява добрият разказ, се оказва нещо съвсем различно. 

Следва "Сътворението" - забавен разказ, в който работливите духове предлагат на Господ да създадат Земята. Нещо като извънработен проект, след като цялата Вселена вече е готова. Всеки предлага различни животни и растения, а един досадник не спира да говори за нещо, наречено Човек. 

В "Една нечистива любов мъж се влюбва в къща, а в "Хайка за старци" групички от млади хулигани преследват всеки възрастен. Харесах още "Изпреварвания", "Вятърът", "Балонът" и "Падането на светеца". Изобщо всички разкази за монаси, светци и ангели бяха страшно забавни. 

Явно към края на живота си, Будзати е предпочитал да пише от първо лице, с лек, приятелски тон, а много от разказите му наподобяват есета и дори в някои той споменава собственото си име. "Аз, Дино Будзати...". Изглежда му е била приятна тази заигравка между фантастичното и реалното. Всъщност това, което ми липсваше, което направи някои от разказите скучни за мен, беше липсата на фантастичното. Любимите ми разкази се оказаха все такива, в които въображението му е играло свободно. Искам повече от този Будзати и се надявам, че в "60 разказа" на издателство "Колибри" ще го намеря. 

Издателство:
"Жанет-45"

Други рецензии:
Книжно

Няма коментари:

Публикуване на коментар