вторник, 17 март 2015 г.

"Ако пътник в зимна нощ" - Итало Калвино


"Ако пътник в зимна нощ" е нещо като литературен експеримент. Калвино, който бил познат на читателите си с това, че всяка негова нова книга се различавала коренно от предишната, решава да премине отвъд всякакви граници.

Книгата е съставена от... хм, как да го кажа, 10 различни романа? Нещо такова. И това не е всичко. В нея е замесен и самият читател (и читателка), които препускат през главите, увлечени от мистерията. Що за книга е това? Калвино забърква 10 начала на различен тип романи. Политико-екзистенциален, тревожен, логико-геометричен, романът на покварата, апокалиптичен... И тъкмо когато стане интересно, реже лентата и читателите трябва да преследват новата глава, да я хванат, да открият къде е продължението, и веднъж видели, че то няма нищо общо с предишното, да зачетат отново. Калвино е искал да напише книга за любовта към четенето.

Това, което ми липсва при този тип високо интелектуална литература, е емоцията. Този тип книги не успяват да ме развълнуват по никакъв начин. Те са нещо като кръстословици за напреднали, които впечатляват със своята сложност, но така и не успяват да ти станат толкова интересни, че да им посветиш вниманието си. Имам чувството, че "Ако пътник в зимна нощ" не е писана за читателите, а за професорите по литература. Защото не са много познатите ми, които биха изтърпели това постмодернистично накъсване.

От друга страна, за разлика от свои колеги, Калвино е изключително четим. Стилът му е лек и описателен, без да става досаден, а някои от започнатите романи могат да бъдат прекрасни разкази. Чудя се дали след време, след като съм прочел много повече от сега, няма да се върна на тази книга и да открия, че всъщност всичко се свежда до нея, а Калвино е някакъв съвременен Джеймс Джойс. Ще поживеем, ще видим.

Издателство:
Колибри

Няма коментари:

Публикуване на коментар