четвъртък, 26 март 2015 г.

"Дракони в райската градина" - Карл Сейгън


Карл Сейгън е един от основните популяризатори на науката, хората, които правят невъзможното - да обяснят едни от най-сложните процеси, които протичат около нас, на прост и разбираем език. Хубаво е, че има такива хора, които подобно на Прометей свалят огъня до простолюдието и го избавят от страхове и измами. Всъщност, може би най-добрата му книга се казва точно "Свят, населен с демони" и в нея се осветяват множество мрачни ъгълчета, където необразованият ум все още обича да скита. В настоящата книга обаче, Сейгън стъпва малко по-встрани от своята област. 

"Дракони в райската градина" е посветена преди всичко на човешкия мозък, разглеждайки неговата еволюция от Големия взрив преди петнадесет милиарда години до нашето съвремие. Сейгън обръща внимание на произхода на човешкия мозък, по какво той се различава от животинския, как се е появил разумът и по какви неутъпкани пътеки сме стигнали тук, толкова напред в еволюционната стълба. 

"Повечето организми на Земята в много по-голяма степен разчитат на генетичната информация, предварително закодирана в нервната им система, отколкото на извънгенетичната информация, която са натрупали през живота си. За човешките същества, а всъщност и за всички бозайници е точно обратното. Докато поведението ни все още е значително контролирано от генетичната ни наследственост, чрез своя мозък ние имаме много по-богати възможности да проправяме нови поведенчески и културни пътища в рамките на кратки времеви отрязъци. Ние сме сключили нещо като сделка с природата - да отглеждаме трудно децата си, но затова пък капацитетът им за нови познания да подобри значително шансовете за оцеляване на човешкия вид."

Все така увлекателен, Сейгън започва с така наречения космически календар, който видяхме и в началото на възобновената поредица "Космос", на който е изобразена цялата история на Вселената, като 1 януари е Големият взрив, а последните два часа на 31 декември е развитието на съвременния човек. Сейгън обича да започва по този начин, да разкрие пълните мащаби, за които често забравяме. Книгата му "Бледа синя точица" е посветена напълно на това смиряващо прозрение. Колко сме нищожни в космическия пейзаж. И все пак, единствено от това смирение може да възникне онзи по детски чист ентусиазъм към науката, който носи истинската наслада. 

Втора глава е може би най-сложната за разбиране, защото в нея изобилства от термини, с които не всеки е добре запознат. За удобство на читателя, те са изкарани в кратък речник отзад на книгата. В главата се разглеждат връзките между гените и мозъка. Обръща се внимание на паметта, на това какво количество информация е необходимо, за да съществува разум и начините по които ние днес успяваме да съхраним тази информация. В следващите глави Сейгън сравнява човешкия мозък с този на животните и показва разликите, които са позволили на съвременния човек да достигне превъзходството си.    

Лично на мен втората част ми беше по-интересна, защото в нея се обръща внимание на езика, културата и митовете, както обещаваше и самото заглавие. Имат ли животните абстрактно мислене? Сейгън посочва изключителни експерименти с шимпанзета, които показват, че съществуват човекоподобни маймуни, които са на границата на езика, учат се с бързи темпове и проявяват изобретателност. Началото се поставя с езика на жестовете, който е бил начална стъпка и за самите нас. 

Макар и не една от най-добрите книги на Сейгън, "Дракони в райската градина" е интересна и хвърля светлина върху анатомията на човешкия мозък, развитието и функциите му, като обръща внимание и на несъзнателното. Ако се интересувате от темите, едва ли ще намерите по-достъпен източник на информация. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар