Пир в бърлогата – Хуан Пабло Вилялобос

„Пир в бърлогата” се чете за има-няма два часа. Подходяща за почивка от дебелите тухли. С над тридесет ревюта на мои приятели в goodreads, това я прави една от най-четените книги сред блогърите у нас, което нищо не означава разбира се, освен че всички играят за бройка.

Точтли разказва. Той е още момче, но светът му е потопен в жестокост. Като син на мексикански наркобарон, всяка негова прищявка е удовлетворена (най-голямата от които е да има либийски хипопотам джудже).

Първоначалната идея на Вилялобос е била да напише роман за сина си, в който да му покаже, че човек не може да получи всичко, което желае. В последствие обаче историята завива към палата на Точтли, където момчето не само иска, но и може да получи своя хипопотам.

Вилялобос използва детето, за да въведе небрежен тон на разказване. Чрез наивността на своя протагонист, той разтваря света като цвете, постепенно, без да сме съвсем сигурни къде и как живее Точтли. За истинското измерение на ужасите трябва да гадаем по детската интерпретация. От този сблъсък между невинността и кошмарното ежедневие се ражда и истинската стойност на романа.

Едно от нещата, които съм научил от Йолкаут, е, че понякога хората не се превръщат в трупове само с един изстрел. Понякога им трябват три, а друг път - четиринайсет. Всичко зависи къде ги стреляш. Ако ги нацелиш два пъти в мозъка, няма начин да не умрат. Но можеш да ги нацелиш ако ще хиляфа пъти в косата и нищо няма да им стане, макар че ще е голям майтап да ги гледаш. Всичко това го знам от една игра, която играем двамата с Йолкаут. На въпроси и отговори. Единият казва брой куршуми в част на тялото, а другият трябва да отговори „жив”, „труп” или „неясен изход”.  

Книгата ми харесваше, докато я четях. За съжаление, седмица по-късно не си я спомням. В съзнанието ми са останали някои елементи, както и тонът ѝ. Трудно се запомнят произведения, които не са сюжетно ориентирани и боравят с толкова пъстра палитра, както го прави „Пир в бърлогата”. И все пак не съжалявам.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!