Събрани разкази – Труман Капоти

Сред моите приятели аз съм един от мaлцинатаа, които не харесват особено Хладнокръвно, но за сметка на това намирам Закуска в Тифани за великолепна, така че бях умерено развълнуван да прочета повече от Капоти, но по възможност в кратка форма. Наскоро излезлият сборник с разкази от издателство „Колибри”,  предостави тази възможност. 

Първият разказ „Стените са студени” е от 1943 и страшно ми напомня на Фицджералд. Млади моряци от Юга по необичайно стечение на обстоятелствата се озовават в дома на разглезена богаташка, която с отвращение гледа как ѝ цапат персийския килим. В пристъп на яд тя се усамотява с един от тях в стаята си, където двамата провеждат кратък разговор. Стават явни непреодолимите разлики в класите. Морякът споделя, че боядисаните в зелено стени изглеждат студени. Момичето се съгласява, след което го целува и го изритва от стаята. 

Той е най-обикновен провинциален кретен, който никога не е виждал нищо подобно, и свят му се зави.

Съжалявам, че ви развалих финала, но обещавам, че ще го направя само за първия разказ (а и той е само няколко странички). Та споменах Фицджералд, защото отново имаме партита в богаташки къщи, които кънтят на кухо, грубовати селяндури от Юга, които обаче са искрени и проницателни. Влиянието на „Гетсби” се усеща в много от американските писатели от втората половина на XX век и Капоти не прави изключение.

Следват няколко разказа за Втората световна, които по-скоро се занимават с последствията от войната. Момиче се завръща от Франция без никакви пари и се опитва да продаде палтото си от норка на закостеняла приятелка, която почти не излиза от апартамента си и повтаря едни и същи клишета. Войник, болен от нервно разстройство пътува във влака и смущава красивите жени в купето със спазмите си. „Мириам” пък е страхотен разказ за духа на бездомно момиче, което преследва привикнала с комфорта жена в Ню Йорк. Капоти разобличава живеещите под похлупак богаташи, които нямат ясна представа за ситуацията на ощетените.

„Безглавият ястреб” е може би един от най-добрите разкази, които съм чел някога. Няма как да не се депресирам, когато видя, че Капоти го е написал, докато е бил на моите години. Покъртителен стил, който на места напомня Маркес в пресъздаването на една връзка в истински кошмар. С премерения си ритъм текстът звучи като поезия. Прилагам кратък откъс, който е описание на разходка, граничеща с халюцинация.

Ярките светлини на един киноафиш примигнаха и той си спомни колко много тя обичаше филмите: филми за убийства, шпионски трилъри, уестърни. Сви в една странична уличка, водеща към Ист Ривър; тук беше тихо, притихнало като в неделен ден: един моряк мина, като ядеше сладолед на клечка, енергични близначки скачаха на въже, стара кадифена дама с бяла като гардения коса привдигна дантелена завеска и надникна равнодушно към дъждовно-мрачното пространство – юлски градски пейзаж. А зад него тихото неотстъпно шляпане на сандалите. Светофарите на Трето Авеню светнаха червено; брадато джудже на ъгъла, Руби с пуканките извика: „Горещи пуканки с масло, голяма кесия, нали?” . Винсън поклати глава и джуджето го изгледа обидено, а след това му се присмя: „Виждаш ли?” – и пъхна лопатката си в клетката, осветена от свещи, където пукащите зърна подскачаха като луди молци. –  Виждаш ли, момичето разбира колко са хранителни пуканките”. Тя си купи за десет цента – зелена кесия, в тон с дъждобрана, в тон с очите ѝ.

В заключение, мога да кажа, че това е сборник с разкази, които спокойно могат да се учат в училище. Всеки млад писател може да открие вътре ценни уроци. От това как се пише диалог, до това как да борави със символи. Препоръчвам и на хората, които просто искат да прочетат една добра история заради сюжета ѝ. Капоти не е претенциозен и се чете с лекота.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!