понеделник, 8 юни 2015 г.

"Събрани разкази" - Труман Капоти



Вижте, аз съм един от малкото хора, които не харесват особено "Хладнокръвно" (поне сред моите приятели, простете за превземката), но за сметка на това намирам "Закуска в Тифани" за великолепна, така че исках повече от Капоти, но по възможност в кратката форма. Наскоро излезлият сборник на издателство "Колибри", със събраните разкази на автора (абе, само на мен ли ми прави впечатление, че тази корица е стъпка в правилната посока), предостави добра възможност. 

Първият разказ "Стените са студени" е от 1943 и страшно ми напомня на Фицджералд. Млади моряци от Юга по необичайно стечение на обстоятелствата се озовават в дома на разглезена богаташка, която с отвращение гледа как й цапат персийския килим. В пристъп на яд тя се усамотява с един от тях в стаята си, където двамата провеждат кратък разговор. Стават явни непреодолимите разлики в класите. Морякът споделя, че боядисаните в зелено стени изглеждат студени. Момичето се съгласява, след което го целува и го изритва от стаята. Той е най-обикновен провинциален кретен, който никога не е виждал нищо подобно, и свят му се зави.

Съжалявам, че ви развалих финала, но обещавам, че ще го направя само за първия разказ (а и той е само няколко странички). Та споменах Фицджералд, защото отново имаме партита в богаташки къщи, които кънтят на кухо в празните души на обитателите им, имаме грубовати селяци от Юга, които обаче са искрени и проницателни, не се притесняват да говорят каквото им е на сърце. Влиянието на "Гетсби" може да се усети в много от американските писатели от втората половина на XX век и Капоти не прави изключение.

 Следват няколко разказа за Втората световна, които по-скоро се занимават с последствията от войната. Момиче се завръща от Франция без никакви пари и се опитва да продаде палтото си от норка на закостеняла приятелка, която почти не излиза от апартамента си и повтаря едни и същи клишета. Войник, болен от нервно разстройство пътува във влака и смущава красивите жени в купето със спазмите си. "Мириам" пък е страхотен разказ за духа на бездомно момиче, което преследва свикнала с комфорта си жена в Ню Йорк. Общо взето добивате представа, че Капоти е показвал живеещите под похлупак богаташи, които не са имали ясна преценка за ситуацията на останалите, изпаднали в по-неблагоприятно положение, хора.

"Безглавият ястреб" е може би един от най-добрите разкази, които съм чел някога. Няма как да не се депресирам, когато видя, че Капоти го е написал, докато е бил на моите години. Покъртителен стил, който на места напомня Маркес, в пресъздаването на една връзка по... кошмарен начин, в смисъл като сън, от който искаш да избягаш. Има толкова премерен ритъм, че звучи като поема. Просто трябва да го прочетете. Ето един кратък откъс (разказът има три действия), който е описание на разходка, граничаща с халюцинация. Опитайте се да не ви спре дъха!

Ярките светлини на един киноафиш примигнаха и той си спомни колко много тя обичаше филмите: филми за убийства, шпионски трилъри, уестърни. Сви в една странична уличка, водеща към Ист Ривър; тук беше тихо, притихнало като в неделен ден: един моряк мина, като ядеше сладолед на клечка, енергични близначки скачаха на въже, стара кадифена дама с бяла като гардения коса привдигна дантелена завеска и надникна равнодушно към дъждовно-мрачното пространство - юлски градски пейзаж. А зад него тихото неотстъпно шляпане на сандалите. Светофарите на Трето Авеню светнаха червено; брадато джудже на ъгъла, Руби с пуканките извика: "Горещи пуканки с масло, голяма кесия, нали?" . Винсън поклати глава и джуджето го изгледа обидено, а след това му се присмя: "Виждаш ли?" - и пъхна лопатката си в клетката, осветена от свещи, където пукащите зърна подскачаха като луди молци. - Виждаш ли, момичето разбира колко са хранителни пуканките". Тя си купи за десет цента - зелена кесия, в тон с дъждобрана, в тон с очите й.

В заключение, мога да кажа, че това е сборник с разкази, които спокойно могат да се учат в училище. Всеки млад писател може да открие вътре ценни уроци. От това как се пише диалог, до това как да борави със символи. Препоръчвам и на хората, които просто искат да прочетат една добра история заради сюжета й. Капоти не е претенциозен и се чете с лекота.

Издателство: Колибри

Други рецензии:

Книжно

Няма коментари:

Публикуване на коментар