Хенри Бек в България

„Книгата на Бек“, Джон Ъпдайк, превод от английски Йордан Костурков, издателство „Кръг“, 2020 г.

Неопределена комбинация от роман, сборник с разкази и пътепис. Така определят критиците „Книгата на Бек“ на Джон Ъпдайк – автор, ангажирал голяма част от кариерата си със семейните несполуки в американските предградия от средата на миналия век. Героят му, писателят Бек (който ще се появи в още два сборника), е очевидно алтер его на самия автор след пътуване на Ъпдайк като посланик на изкуството в Източния блок през 60-те. По-интересна е именно тази първа част на книгата, в която той описва пътуването си през Русия, Кавказ, Румъния и България.

Посещението в Русия е кратко. От него Бек научава, че всички руснаци още от детските си години са шпиони и че това не е срамно, а напротив – срамно е, че тайните, които разкриват, са незначителни. Добра подготовка за предстоящата обиколка из сателитните социалистически страни, в които героят ще се натъкне на същото подозрително шушукане и лицемерни погледи. В Румъния го посрещат с екзотична вечер в нощен бар, където китайки и африканци правят фокуси, въртят обръчи и пеят вариации на Франк Синатра.

„О, Боже – възкликва Бек, – това нещо никога ли няма да свърши? На вас, комунистите, никога ли не ви омръзва да се забавлявате?“

Любопитно за българския читател в настоящия сборник без съмнение е разказът, посветен на срещата му с българската поетеса Блага Димитрова.

Ъпдайк е очарован от нея, още повече на фона на господата, които са в стаята. Там е председателят на Съюза на българските писатели, заобиколен от „високопоставени в партийната йерархия литературни чиновници“, чиято роля е да вдигат тостове за международното разбирателство. Присъстват и отегчени български поети, както и университетски професор, чийто английски е от времето на Марк Твен и Синклер Луис. Всичките лъхат на тютюн, чесън, сирене и алкохол.

Блага Димитрова е най-хубавото, което Ъпдайк си спомня от България. Съдейки по любовния живот на Ъпдайк, дори да се бяха разбудили взаимни чувства, едва ли щяха да прераснат в дълготраен романтичен живот. Въпреки това за сбогом той ще ѝ напише: „Най-искрено съжалявам, че на нас двамата ни се налага да живеем в противоположни краища на света“.

С това приключва по-интересната част от „Книгата на Бек“. Би било чудесно, ако сборникът се концентрираше изцяло върху пътешествията на Ъпдайк, тъй като новите места и хора вдъхват живот на образите и отвличат вниманието от меланхоличната мелодия на самотата, която преобладава във втората му половина.

Главите, в които героят пътува до южните щати, Лондон и неназован симпозиум на именити американски творци, изобилстват от нарцистичните тенденции, за които Ъпдайк понася критики в по-късната си кариера. Тук се забелязват наченки именно на този вид солипсизъм, обзел отегчения бял мъж, който се лута в самооплакващо се отчаяние.

Ангажиран, както отбелязва американският романист и есеист Дейвид Фостър Уолъс, преди всичко с темите за секса и смъртта (не задължително в тази последователност), Ъпдайк може би пропилява титаничния си художествен талант именно поради това уморяващо „взиране в пъпа“, което се наблюдава във всичките му книги. Героите в тях (Заека, Мейпъл, Ханема и Хенри Бек) са един и същи самотен и/или недоволен от семейния живот мъж от средната класа, изправен пред неизбежната сенилност, пуснала корен в късната есен на живота му.

В края на книгата остава въпросът: „И сега какво?“. Той е зададен непосредствено след финалния успех и големите награди. Заключен в „действителността, която представлява постоянно изхабяване на възможностите“, алтер егото на автора е поредният разочарован романтик на следвоенната американска литература.

Макар и на пръв поглед съмнителен, подборът на снимката за задната корица е подходящ – Ъпдайк в края на жизнения си път и десетилетия след публикуването на книгата. Книга, която този уморен и изпълнен със съжаления мъж лесно би могъл да напише.

Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.