вторник, 14 октомври 2014 г.

"Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" - Харуки Мураками



Първа среща Харуки Мураками - вечният фаворит за Нобелова награда.

Хората твърдят, че това не е най-добрата му книга, но на мен взе, че ми стана любопитно и я прочетох (бързо се чете). Поради тази причина ревюто е по-скоро за хора, които (като мен) не са запознати с творчеството на Мураками, а не за die-hard фенове, които знаят всяка малка подробност.

Героят на книгата - Цукуру Тадзаки, проектира гари и води уединено съществуване. Още в първата глава разбираме за мислите му за самоубийство:

"Струваше му се напълно естествено и съвършено оправдано да сложи край на живота си. Дори сега не проумяваше по каква причина не направи последната крачка. При условие, че да прекрачи прага между живота и смъртта, тогава му се струваше по-просто от това да изпиеш сурово яйце."  

Подобно мрачно състояние изисква отговори. Как се е стигнало до тук? Връщаме се шестнадесет години назад, в училищните му години в град Нагоя, където се запознаваме с четиримата му приятели - Ака, Ао, Широ и Куро. Всички имат думата за цвят в имената си (на японски). Синьо, червено, черно и бяло. Както ни подсеща и заглавието, Цукуро е безцветният в компанията.

Цукуро е единственият, който напуска Нагоя, за да учи висшето си образование в Токио. По времето на втората година от следването му става ясно, че приятелите му са се отдалечили от него и в крайна сметка искат да прекратят всякакъв контакт с него. Шокиращото е, че не представят никакво обяснение за това решение. Въпреки че продължава живота си, Цукуро така и не успява да се отърве от вътрешното чувство за празнота и безцветност. Още хора идват и си отиват от живота му, без да дадат съществена причина, какво точно ги е отблъснало от тихия човечец (на места се сещах за Стоунър).

Действието продължава през 2011 г., Цукуро вече е инженер и излиза с приятелката си Сара. Точно тя ще бъде мотивиращата сила, която ще го предизвика да се срещне лице в лице с миналото си и да поиска отговори на въпросите, които са го преследвали през всички тези години. Остатъкът от романа проследява срещата на Цукуро с бившите си съученици. Повечето са в Япония, но ще му се наложи и едно пътуване до Финландия.

Романът ме грабна от самото начало с отчаянието на героя, отхвърлянето от приятелите и търсенето на идентичност, която да осмисли битието. Похватът с цветовете е хитър и помага да запомните героите. Освен това, книгата има и музикално оформление.Записът на Лазар Берман на "Години на странстване" от Лист, и по-специално "Le mal du pays" се споменава доста често. Може би забелязахте, че Тадзаки също е наречен "странстващ". Това е препратка към Лист, който пък препраща към Гьоте и неговия роман за съзряването "Вилхелм Майстер" (разделен на две части: "Години на учение" и "Години на странстване".

Книгата на пръв поглед не е нищо особено (особено с тая корица), но след време усещате, че настроението и емоцията подмолно си проправят път към съзнанието ви. Това не е японски роман. В него има твърде малко от източния дух. Това си е постмодернистична творба за непрестанното търсене на изгубеното. Важното е надеждата да не умира:

"Навремето вярвахме силно в нещо и бяхме в състояние да вярваме силно в нещо. Мисълта за това не изчезва просто ей така безцелно".

Други рецензии:
Книголандия
Литературата Днес

Превод:
Дора Барова
Издателство:
Colibri

1 коментар:

  1. Мураками пише така, книгите му носят усещане, а не развръзка. Прочети трилогията!

    ОтговорИзтриване