четвъртък, 23 октомври 2014 г.

"Непосилната лекота на битието" - Милан Кундера


След "Книга за смеха и забравата", издателство "Колибри" преиздават в чудесно оформление с твърди корици и "Непосилната лекота на битието" - може би най-титулуваната книга на чехословашкия автор Милан Кундера.

Сюжетът е разпарчетосан в седем части, като във всяка се отделя внимание на един от главните герои - Томаш, Тереза и Сабина (има и една част за Франц, но той не е чак толкова важен и няма да ви занимавам с него). Първите две части са посветени на Томаш и Тереза. Първо виждаме събитията през неговата гледна точка, а после и през нейната. Действието се развива предимно в Прага, в края на 60'-те години, а Кундера отново изследва последствията от Пражката пролет за емигриралите интелектуалци. Самият той напуска Чехия и прекарва по-голямата част от живота си във Франция, така че не е никак чудно, че тази тема се появява често в книгите му.

Томаш е женкар, хирург и интелектуалец, който смята секса и любовта за две напълно отделни понятия. Поради тази причина не се чувства гузно, че изневерява на жена си Тереза. Най-ценна за него е свободата. Сабина - една от любовниците му е художничка и сексуално разкрепостена дама (колко клиширано, нали?), която бяга от сериозни взаимотношения и не понася кича, само за да открие, че лекотата на битието може да бъде смазваща. И тук стигаме до основната тема на романа.

Кундера започва с Ницше и неговата идея за вечното завръщане.

"Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит? Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо."

Друга теза, която Кундера застъпва е, че животът е нещо като скица, даже не скица, защото това предполага, че един ден ще има завършена рисунка. Човек взима хаотични решения, защото никой не го е научил как да живее и никога никой не може да го научи как се живее, защото животът се случва само веднъж и тази негова уникалност го прави едновременно лек и непосилен.

Това без съмнение е най-добрата книга на Кундера, защото в нея той успява най-добре да подреди и изложи мислите си, сливайки ги със сюжета на романа. Понякога, както ни описва някаква стая, той преминава към философска есеистика и ни обяснява какво точно представлява бомбето за Сабина. Аз нямам проблем с подобен подход, стига героите да не заприличат на бездушни кукли на конци, на лабораторни мишлета, с които авторът си играе. А тук усетих дълбоко уважение и разбиране на най-дълбоките им страхове и слабости. Заслужава си. Прочетете я.

Други рецензии:
На по книга, две
Книжен свят
Read with Style

Издателство:
Колибри

Превод:
Анжелина Панчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар