Да избягаш от племето

„Зовът на племето“, Марио Варгас Льоса, превод от испански Катя Диманова, издателство „Колибри“, 2021 г.

Марио Варгас Льоса винаги е бил ангажиран с настоящето писател, който търси отговори в миналото. Книгата му с есета „Цивилизация на зрелището“ бе реакция срещу духа на времето – плитък, развратен и пошъл, докато настоящата – „Зовът на племето“, е отговор на крайните политически идеологии, които отново надигат глава. Ако в първия сборник ставаше въпрос за липсата на култура в съвременния пейзаж, то тук мерникът е вдигнат срещу липсата на свободна мисъл и равновесие в дебата между ляво и дясно. Една своеобразна защита на либерализма, прикрита като „интелектуална биография“, това е стремежът на Марио Варгас Льоса – през личен опит да напомни, че в златната среда е скрит ключът към стабилно общество, а не в периферията, често замаскирана с високопарни обещания и сложни игри с думи.

С изключение на уводния текст, „Зовът на племето“ е изцяло съставена от биографиите на няколко личности, които през годините са предизвиквали и променяли представите на Льоса. Това са Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел. Измежду тях се прокрадват и много други имена, като например тези на Джордж Оруел, Албер Камю и Жан-Пол Сартр, последният оказал силно влияние на Льоса в младежките му години (както и на повечето жадни за революция юноши от онова време). В крайна сметка Сартр е споменат като разочарование. Неговият отказ от твърдението, че литературата е действие, отрезвява наивните му последователи, както и очевидното надмощие на Камю в дебата за руските концлагери, в който блестящо е защитена тезата, че когато моралът се отдалечи от политиката, неизбежно започват убийствата и терорът.

Но какво всъщност е „зовът на племето“? Израз, изкован от Карл Попър, с който той определя ирационализма, загнезден дълбоко в съвременния цивилизован човек. Едно прехласване към племенното минало, в което шаманът или вождът са взимали всички избори, оставяйки индивида в състояние на свобода и безотговорност, като животно в глутница. Последствията от това свободно падане към уюта на племето според Льоса са документирани в човешката история и вървят ръка за ръка с най-големите кланета и зверства. Този дух до ден днешен се проявява сравнително безопасно по време на футболните мачове и рок концертите, но заради харизматични лидери от време на време обезпокоително избуява и завладява цели нации.

Вярата в човешките права, частната собственост, равенството пред закона, свободата на словото и правото на образование отличава либералите, без значение дали те клонят към лявото (социалдемократи), или към дясното (консервативен либерализъм). Льоса обръща внимание на всеки от подбраните автори, като излага накратко техните биографии, ключови книги и любопитни анекдоти от живота им. Главите са стегнати, написани без излишък, с внимание към възможните предразсъдъци. В Адам Смит например въпреки стереотипа Льоса открива човеколюбие и скромност, в Хосе Ортега и Гасет – могъщи език и мисъл, съизмерими с тези на Хорхе Луис Борхес и Бъртранд Ръсел.

В книгата си перуанският нобелов лауреат отбелязва, че либерализмът е най-хулената политическа система, оклеветявана както от консерватори, така и от социалисти. Тези незадоволителни, на пръв поглед половинчати представи за устройството на обществото, могат да бъдат приети за страхливо измъкване на мекушав човек, който бяга от отговорност. Отговорът на Льоса е категоричен:

Либералната доктрина е представлявала още от първите си кълнове най-напредничавите форми на демократична култура и е допринесла най-много в свободните общества за разширяването на човешките права, свободата на словото, правата на сексуалните, религиозните и политическите малцинства, защитата на природата и участието на редовия гражданин в обществения живот. С други думи, това, което ни е предпазвало най-много от незаглъхващия „зов на племето“.

Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!