Внимавай на какъв се правиш

„Майка нощ“, Кърт Вонегът, превод Владимир Германов, корица Милена Вълнарова, издателство „Кръг“, 2021 г.

Хубаво е, че от издателство „Кръг“ пуснаха в тираж ранните произведения на Кърт Вонегът. Авторът им би оценил това, тъй като за него, както споделя сам в интервю, е важно да се знае, че световноизвестният му роман „Кланица 5“ не е книга, писана във вакуум, родена от божествено вдъхновение или единствено от кошмарите в Дрезден. „Майка нощ“ е фрагмент от дългия път преди успеха, от години всекидневно бедствие, болка и рутина без обещания за успех, в които мерната единица винаги е оставала истината.

„Майка нощ“ е третият роман на Вонегът, публикуван година преди „Котешка люлка“. В него се разказват от първо лице преживяванията на Хауърд Кембъл-младши, работил като американски шпионин през Втората световна война и по-точно като нацистки пропагандатор. През структурата на мемоара, надраскан в израелски затвор от Кембъл преди да бъде осъден, Вонегът хвърля светлина върху състоянието на един човек, който се опитва да съществува между зъбните колела на съвременния абсурден свят. Войната може да е ад, но тя също така е и шизофрения.

Каква, в крайна сметка, е вината на Хауърд Кембъл-младши, който през цялото време е служил на доброто? Вонегът споделя, че „Майка нощ“ е единственият роман, чиято поука разбира. И тя е простичка – внимавай на какъв се правиш, защото е много вероятно в крайна сметка да станеш именно това, на което се преструваш. Към средата на книгата един от героите задава на Кембъл ключовия въпрос: А какво щеше да стане, ако нацистите бяха спечелили войната? Как щеше да съществуваш в този нов свят?

В „Майка нощ“ няма фантастични елементи, няма извънземни, които да отведат героя в Космоса или да му предложат възможност за пътуване във времето. Това е притча с морална поука, която в никакъв случай не може да се нарече традиционна. Второстепенни герои прескачат през страниците, за да се възхищават или обвиняват Хауърд Кембъл. Накъсват наратива и карат героя да завърти спомените си като в центрофуга. Чрез тях Вонегът построява пейзажа на политическата лудост на XX век. Кембъл получава по пощата едновременно смъртни заплахи и покани за членуване в неонацистки организации. Никой, изглежда, не успява да схване как действително стоят нещата.

Вонегът побира шока и последвалата апатия на XX век едва в 240 страници и продължава да бъде болезнено актуален. Все повече сегашните поколения неудобно започват да подозират, че това не е просто абсурдът на войната, а е абсурдът на човешкото състояние на планетата. Категории като „ляво“ и „дясно“ спират да имат значение. До голяма степен и общоприетото разбиране за „правилно“ и „грешно“. Близки на Вонегът споделят, че не са го разбирали напълно след преживяното през войната, докато не прочели романите му. Това е силата на измислицата – да предаде състояния, които се спотайват зад широката усмивка.

Наскоро излезе документалният филм Unstuck in Time, правен близо 40 години от режисьора на филмовата адаптация на „Майка нощ“ с участието Ник Нолти, в който сърцато се проследява целият живот на големия американски писател. В него задават въпрос на Вонегът какво е чувствал, след като е вадил трупове от развалините след бомбардировките на Дрезден. „Нищо – отговаря авторът на „Кланица 5“, – не чувствах абсолютно нищо.“ Досущ като героя си Хауърд Кембъл. Това причинява войната на хората и често не подлежи на рационални обяснения. Хубаво е да се знае.

– Вече няма нищо, което искам да кажа.

– Нима, скъпи, след всичко, което си видял и преживял?

– Именно заради това, което съм видял и преживял, вече е почти невъзможно да кажа каквото и да било. Загубих дарбата да говоря смислено. Дрънкам безсмислици на цивилизования свят и той ми отговаря със същото.

Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!