„Затворнико, излез от своята тъмница“
„Коларят
на Смъртта“, Селма Лагерльоф, превод от шведски език Меглена Боденска,
издателство „Лист“, 2021 г.
Един от любимите филми на Ингмар Бергман е
именно адаптацията от 1921 г. по „Коларят на Смъртта“ на Селма Лагерльоф, която
пък е първата жена, носител на Нобелова награда за литература.
Две бързи причини за любопитство към новото издание на романа, за първи път в
превод от оригиналния шведски език, дело на Меглена Боденска, с обстоен текст в
края на книгата, който запознава българския читател с богатата история и
наследство на романа.
„Коларят на Смъртта“ е донякъде готическа,
донякъде философска притча за мъж, решил да срути устоите на живота си и да
поругае всичко добро, изпречило се на пътя му. Докато… не умира. В
новогодишната вечер Давид Холм е убит след пиянска свада и бива посетен от
коларя на Смъртта, който спокойно му обяснява, че през следващата година ще му
се наложи да събира душите на най-бедните и измъчени хора. Такава е традицията
– последният починал в края на годината трябва да поеме ролята на коларя –
предание, с което Холм се подиграва, докато по ирония на съдбата не попада в
центъра на кошмара. Преди това обаче ще се сблъска със суровите последствия от
нихилизма си – ще посети като дух домовете на всички, които някога са го
обичали.
Книгата заимства силно от „Коледна песен“
на Дикенс, както и от средновековната легенда, в която призрак събира труповете
на починалите. Синтезът е сполучлив и създава силна готическа атмосфера и
интересно повествование, движено от злините на Холм, но и от болката, белязала
го като чудовището, което срещаме непосредствено преди смъртта му. Скърцащи
каруци, студ, кашляне, смърт и алкохолни подвиквания се чуват и усещат
най-често от страниците на „Коларят на Смъртта“. Жените са състрадателни
жертви, мъжете са роби на пороците си. В този скотски, неблагодарен живот
единствено любовта към Бога и любовта изобщо имат силата да обърнат човешкото
сърце към светлината.
– И ти ли се разплака?
– Не мога иначе. Не мога да бъда щастлива,
докато не изплача всичко, което съм насъбрала.
Освен силната атмосфера и фокуса на
личното изкупление романът разглежда социални проблеми, на които Лагерльоф е
била свидетелка като по-млада. Алкохолизмът, бедността и туберкулозата се
прокрадват като сенки през страниците на книгата, прокарват пръсти по изгнилите
врати и са предвестници на коларя, който бавно скрибуца по нощните улици.
Надеждата се настанява единствено в топлите срещи на вярващите, в разговорите,
които сестрите на милосърдието провеждат, докато водят тиха битка срещу
противник, който не спи.
Тази смесица между реалност и сън, покрай
която се разплита животът на хората в Швеция от началото на XX век, не е чужда
на Лагерльоф. В световноизвестната си детска книга „Чудното пътуване на Нилс
Холгерсон през Швеция“ Нилс е превърнат в джудже заради егоизма си и докато
лети на гърба на гъсок, опознава родната си страна от въздуха. Подобен подход е
използван и в романа „Сага за Йоста Берлинг“ – приказка за възрастни, която
съчетава митове и достоверни описания.
Лагерльоф определя „Коларят на Смъртта“
като шедьовър, най-доброто нещо, което е писала, и смело заявява, че не изпитва
съжаления, че романът е проповед, дори това да се приеме като „престъпление
срещу естетиката“. Според нея литературата е мост между всичко, което вълнува
човека: философия, изкуството да се живее, морал и религия. И „Коларят на Смъртта“
е именно това. Книга, едновременно страшна и животоутвърждаваща, в която над
героите е надвиснала осезаема заплаха. Те действително страдат и умират, но
успяват да спасят душите си.
Докато седеше там, Давид Холм се почувства неимоверно престарял. Станал бе търпелив и покорен като старите хора. Не смееше нито да се надява, нито да желае нещо, а само сключи ръце и прошепна новогодишната молитва на коларя на Смъртта: „Господи, позволи на душата ми да съзрее, преди да бъде прибрана!“.
Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021
Ако ви харесва това, което четете тук,
можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което
завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!