сряда, 14 май 2014 г.

"Project Dostoevski" - Радослав Парушев


Радослав Парушев е написал забележителен роман! Какво сега, не ми вярвате? Че кога съм ви лъгал? Да, аз също се дразнех на разни изказвания на автора по телевизия, радио, вестници... абе, всички медии. Човекът просто сякаш прекаляваше с надутата си себеоценка. Най-лошото обаче в подобни случаи е, когато се окаже, че всъщност под целия парад на егоцентризма има някакво покритие. А в случая -  и то какво! Нека първо припомним за незапознатите официалната анотация:

"Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”. Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая. Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи. Същевременно, агентът на зловещата царска „Охранка” Достоевски доволно потрива ръце в своите мрачни подземия. Посред огнените пустини на планетата Набу една цивилизация от високоинтелигнетни газове се готви да щурмува Космоса с благородна цел. Кое обединява горните плоскости в една забързан, задъхан Сюжет? Поразителното въобръжение на Радослав Парушев, как кое. С привидно лековат, лесносмилаем стил авторът на „Никоганебъдинещастен”, „Преследване” и „Project Gigamono” поднася своята най-сериозната и зряла творба – един роман за, малко или повече, Смисъла, както в Системата, така и извън нея."

Да, правилно разбирате, книгата е абсолютен цирк - номер след номер, авторът не ни оставя да скучаем дори за миг. Не, нямам предвид онези клиширани похвати, които често биват използвани за запазване на вниманието, имам предвид простото, абсолютното, смазващо нежелание на Парушев да пише нещо, което му е скучно. Виждате го на почти всяка страница - или ще е вторият глас, който в скоби ще коментира литературните качества на току що написаното (похват, който използваше и Нинко в "Двойници и животни"), или ще е бясно препускане в действието и/или пропускане на скучни и предвидими епизоди, абе няма скука, и още по-важното - няма писателски мързел. 

Да, Парушев пише като бесен (прочети "Бесове" на Достоевски, защото му е любима книга). Всичките 250 страници се четат за има-няма един ден, като ритъмът е до такава степен съвършено изпипан, че имаш чувството, че цялото нещо е написано на един дъх. Наистина изключителна книга, която черпи от безмерната дълбочина на творчеството на Достоевски. "Project" си е направо любовно писмо за любим писател. Жалко само, че не съм чел "Братя Карамазови" (прочети "Братя Карамазови" защото сигурно е най-великата книга). 

Но честно казано се радвам, че четох "на голо" (без да съм подготвен подобаващо, не си мислете, че чета без халат), защото така изпитах качествата на книгата сама по себе си. Не е необходимо да познавате творчеството на Достоевски, за да я оцените, но ако го познавате, книгата автоматично би се превърнала в шедьовър. Пак повтарям - изключителна, може би най-добрата книга за изминалото десетилетие. Къде са й наградите?  

Издателство: "Сиела"

Харесайте ме във фейсбук :p

Няма коментари:

Публикуване на коментар