"Смъртта на крал Артур"
"Смъртта на крал Артур (1230) е последната, пета част от романния цикъл Ланселот-Граал. Тук на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност – са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край."
Истината е, че това се превърна в любимата ми книга от поредицата. Далеч по-мрачна и реалистична от своите предшественици. тя е роман-предвестник за залеза на рицарството.
Историята започва с Ланселот. Прочутият рицар за завръща след прословутото търсене на Светия Граал, заричайки се повече да не продължава любовната афера с кралица Гениевра. Това разбира се не е по силите на простосмъртен, тъй като тя, "макар и на 50 години, все още няма равна сред жените". Артур организира турнир в Уинчестър, в който Ланселот решава да участва дегизиран, за да не го познае никой, но бива тежко ранен от своя приятел Боорт. Недоброжелателят Агравен подшушва на краля, че Ланселот спи с кралицата, но кралят е уверен, че това са лъжи. След като става ясно, че Ланселот е бил тайнственият рицар на турнира, кралят се успокоява. Кралицата обаче е нервна, защото нейният любим отсъства, а Моргана разкрива на Артур истината за неговия позор. Оттук нататък действието прилича повече на шекспирова трагедия, отколкото на средновековен роман.
Какво да ви кажа? Това е най-съвременно звучащия и интересен роман от цялата поредица. Книгата е изкована от отмъщение, коварство, страст и трагични съдби, които се преплитат, за да ни отведат в западащото кралство на куртоазната литература. Никой от героите не е съвършен, няма ги идеалите, които се проповядваха в по-ранните творби. "Смъртта на Артур" прилича по-скоро на "Игра на тронове" и трагедия от Шекспир. Препоръчвам!
Издателство: "Изток-Запад"
Харесайте ме във фейсбук :p
Коментари
Публикуване на коментар