четвъртък, 2 април 2015 г.

"Пролетен сняг" - Мишима Юкио



"Пролетен сняг" е първият роман от японски автор, който прочитам. Не знам защо, но винаги е имало нещо в източната култура, което ме е отблъсквало. Може би поради някакъв предразсъдък, в мен е стояла идеята, че азиатското изкуство като цяло е твърде далечно от европейското. Че се основава на студена прецизност и изключва емоционалното. Този роман дойде като добро събуждане, показа ми, че не съм бил прав и зароди в мен интерес към други автори и произведения.

Историята разказва за младия Кийоаки и неговия приятел Хонда. Двете момчета отрастват заедно на фона на големите културни и политически промени в Япония от началото на миналия век. Кийоаки е несериозен романтик, който не знае какво иска да прави с живота си, не намира нищо за достатъчно интересно, че да му посвети вниманието си. Хонда, от друга страна, учи право и е далеч по-ориентиран и целенасочен в действията си. След като установява двата персонажа, историята се фокусира върху любовната история между Кийоаки и Сатоко - младо момиче от аристократично семейство във временен упадък. След като самият принц прави предложение за брак на Сатоко, Кийоаки трябва най-накрая да поеме отговорност и да подреди мислите и чувствата си.

"Смяташе, че единствената стойностна за него истина е живот без цел, без резултат, живот в името на "чувствата"... И тъкмо този живот го доведе до днешната злокобна радост, до ръба на водовъртеж. Не му оставаше, изглежда, нищо друго, освен да се хвърли в пропастта."

Мишима Юкио е шокираща личност. Брилянтен автор, сравняван с Хемингуей, който започва да се увлича по самурайските традиции и усъвършенства тялото си, в търсене на хармония и величие, но завършва живота си след неуспешна революционна реч, призовавайки съгражданите си да отхвърлят европейското влияние и да се завърнат към корените си. Подобно на Толстой, Мишима не е успял да избяга от постоянната вътрешна борба и противоречията между желаната реалност и действителността. Макар да призовава за отхвърляне на западното влияние, къщата му е декорирана в европейски стил, облеклото му се състои от европейски костюм, а в самото му писане се долавя влиянието на европейските класици от 19 век. Някои твърдят, че към края на живота си Мишима е загубил разсъдъка си. Горещо препоръчвам филма на Пол Шрейдър, в който са показани най-важните моменти от живота на писателя, както и епизоди от произведенията му. Плашеща личност, достигнала до границите на човешкия разум - места, където не е здравословно да се скита.

Но да не се отплесвам, а да кажа още няколко думи за книгата. С елегантни описания на природни пейзажи, Мишима рисува една чувствителна картина на западащия, затворен аристократичен живот в Япония. Героят на Кийоаки е съвършен пример за това. Младото момче не знае какво иска и понякога дори върви срещу себе си, подбуден от пламъка на самоунищожението. Любовта на Сатоко не му е достатъчна. Тя се слива с обожанието на всички останали, на което е свикнал, и дори в един момент чувствата й му опротивявават. Чак след като вижда, че може да загуби Сатоко, Кийоаки разбира, че я обича. Но може би вече е твърде късно.

Още със самото си заглавие, "Пролетен сняг" подсказва за невъзможността за щастие и предстоящото страдание на своите героите. Снегът през пролетта не е естествен и колкото и красив в своята особеност, той ще смрази зараждащия се живот и ще го върне в състояние на празнота и болка.

"Освен това трите - сънищата, спомените и светите неща, си приличат по това, че не можеш да ги докоснеш с ръка. И тъкмо затова, щом се отдалечиш на крачка от тях, стават свети, превръщат се в чудо, в нещо неописуемо красиво. Светостта е във всичко и всичко е свято, но ние го докосваме и така го оскверняваме. Странни същества сме ние хората. Оскверняваме всичко, до което се докосваме, а носим у себе си онова, което би ни направило свети."

Книгата е част от тетралогия, като засега на български са преведени само първите две части - "Пролетен сняг" и "Галопиращи коне".

Издателство:
Летера

Няма коментари:

Публикуване на коментар