Вълшебникът – Владимир Набоков

Какво да направя, за да се помиря със себе си? – така започва „Вълшебникът“, последното произведение на Набоков, писано на родния му руски език. В него става въпрос за 40-годишен мъж, разкъсван от неистовото си привличане към 12-годишно момиче. Новелата е писана през 1939 годинар в Париж, малко преди Набоков да се премести в Америка, където десет години по-късно ще се появи истинската Лолита. Историята е изровена от архивите от сина му Дмитри и е издадена през 1986 г.

Главният герой няма име, нито пък момичето, което толкова го вълнува. Тя се появява един слънчев ден в парка, карайки ролери, докато той седи на пейка и не я изпуска от поглед. За да бъде по-близо до нея се жени за майка ѝ, която е вдовица. Няма обозначено място или време.

Интересното в случая е подходът на Набоков към деликатната тема. Чрез изящен, почти поетичен стил, който прави контраст с мрачните и натуралистични събития в историята, авторът успява да създаде крехък баланс, който сякаш всеки момент ще рухне, досущ като психиката на главния герой.

Краят е достатъчно шокиращ и кулминативен, за да запомните историята, но книгата ще представлява интерес предимно за хората, които вече са чели „Лолита“ и могат да видят ясно развитието на познатите им герои, разликите и приликите между двата текста, като ще им даде и възможност да спекулират за евентуалните причини, поради които са направени промените.

Ръкописът е дълъг едва 50 машинописни страници, които в настоящото издание са разпрострени в 125 стр. чрез огромни странични полета и широк шрифт. Не мога да кажа добри думи за оформлението и коректорската работа.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!