четвъртък, 23 април 2015 г.

"Шейсет разказа" - Дино Будзати


Искам още от Дино Будзати! Не мога да повярвам, че изчетох всичко, което е преведено на български (безкрайни благодарности на Нева Мичева) и сега трябва да стоя със скръстени ръце, докато някой се сети да издаде още нещо. Всичко започна с "Татарската пустиня", след това беше "Коломбър" и "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия", а сега стигнах и до най-обемистото издание, съдържащо, както си казва заглавието, цели шейсет разказа! Цели 450 стр. чисто литературно удоволствие! Но, уви, удоволствието ми не трая дълго, защото изчетох книгата за два дена, пътувайки във влак. И сега, за да не стоя съвсем със скръстени ръце, ще ви разкажа за някои от неповторимите истории, побрани в този сборник.

В "Седмината вестоносци" един принц тръгва на поход, за да опознае страната, която един ден ще владее, но взима със себе си седем от най-верните си хора, които периодично да изпраща обратно в столицата, за да получава последните новости. Добре, ама границата така и не приближава. Кралството се оказва безкрайно, а колкото повече време минава, толкова по-бавно вестоносците се завръщат, като накрая се стига до шокиращите 37 години. Разказ, който ми напомни малко за парадоксите на Зенон, поради невъзможното изчисляване на разстояния малко за "Татарската пустиня", поради недостижимата граница, но и прибави усещането за скъсване с дома, което винаги става постепенно. Новините все повече се забавят, докато накрая просто не си заслужава да знаеш какво си оставил зад гърба си.

В "Обирът на големия конвой" един разбойник е оставен от бандата си, защото е прекарал твърде дълго време в затвора. Отново напразно геройство, отново безсмислие. В "Една капка" пък, една капка (както се подразбира) се катери по стълбите, смущавайки съседите, които се чудят вече как да разговарят, без да споменават новопоявилия се феномен. Но разказът, който тотално ми отвъртя главата, беше " Кучето, виждало Бог". Най-добрите неща на Будзати са свързани със страха от смъртта, с безсмисленото преследване на величие, с някакъв фантастичен елемент, или пък със светци, ангели и Господ.

А, не, извинявайте, разказът за дракона! Моля ви се, вижте разказа за дракона, който убиват, за да направят добро на селяните. Ето този ми отвъртя главата, два пъти!

Издателство:
Колибри

Няма коментари:

Публикуване на коментар