Шейсет разказа – Дино Будзати

След този сборник изпитвам непреодолимо желание да чета още от Дино Будзати. Изчетох всичко по книжарниците, което е преведено на български и сега трябва да стоя със скръстени ръце, докато някой се сети да издаде още нещо. Голямата ми любов към италианския писател започна с „Татарската пустиня”, след това с „Коломбър” и „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия”, а сега стигнах и до най-обемистото издание, съдържащо, както си казва заглавието, цели шейсет разказа или иначе казано 450 стр. чисто литературно удоволствие. Уви, удоволствието ми не трая дълго, тъй като изчетох книгата за два дена, пътувайки във влак. За да не стоя съвсем със скръстени ръце, ще ви разкажа за някои от неповторимите истории, побрани в този сборник.

В „Седмината вестоносци” един принц тръгва на поход, за да опознае страната, която един ден ще владее, но взима със себе си седем от най-верните си хора, които периодично да изпраща обратно в столицата, за да получава последните новости. Всичко хубаво, но границата така и не приближава. Кралството се оказва безкрайно, а колкото повече време минава, толкова по-бавно вестоносците се завръщат, като накрая се стига до шокиращите 37 години. Разказът ми напомни за парадоксите на Зенон (невъзможното изчисляване на разстояния) и за „Татарската пустиня” (недостижимата граница), но и прибави усещането за скъсване с дома, което винаги става постепенно. Новините все повече се забавят, докато накрая идва в момент, в който не си заслужава да знаеш какво си оставил зад гърба си.

В „Обирът на големия конвой” един разбойник е оставен от бандата си, защото е прекарал твърде дълго време в затвора. Отново напразно геройство, отново безсмислие. В „Една капка” пък, капка (както се подразбира) се катери по стълбите, смущавайки съседите, които се чудят как да разговарят, без да споменават новопоявилия се феномен. Но разказът, който тотално ми отвъртя главата, беше „Кучето, виждало Бог”. Най-добрите неща на Будзати са свързани със страха от смъртта, с безсмисленото преследване на величие, с някакъв фантастичен елемент, или пък със светци, ангели и Господ.

Момент, извинявайте, забравих за разказа с дракона. Прочетете разказа за дракона, който убиват, за да направят добро на селяните. Ето този ми отвъртя главата, два пъти!

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!