вторник, 4 март 2014 г.

"Рибата в мен" - Нийл Шубин



В човешката ни еволюция има интересни преходни моменти, които все още ни се струват неясни и дори невъзможни. Ако първите животински видове са се развили единствено във водните басейни, как така са излязли навън? Какво ги е накарало да изоставят досегашното си местообитание? Какво развитие е претърпяло тялото им, за да могат да съществуват като сухоземни и как можем ние, които живеем милиони години по-късно, да разберем как точно се е случил този процес. Шубин ни отвежда на едно вълнуващо пътешествие, в търсене на отговор на тези и други интересни въпроси.

Да откриеш рибата в теб
В първа глава Шубин ни отвежда на пътешествие с него и още двама изследователи, в търсене на липсващата връзка между прехода ни от риба към сухоземно. Преди да тръгнат, учените отделят изключително много време в подготовка. Първо се определя в кой период би трябвало да е съществувал този вид. В случая това е Девон (410-360 млн. г.). Следващата стъпка е да се намерят най-подходящите скали, където даденият фосил е успял да се запази до днес. Обикновено това са седиментните скали: варовик, пясъчник и глинести лиски, тоест трябва да се търси около водни басейни, НО! забележете - водни басейни, които са съществували по онова време.

Земната повърхност е преминала през огромни промени от появата на живите организми (например на връх Еверест все още могат да се открият скали от морско дъно). В крайна сметка, всичко зависи и от сегашното състояние на определения регион. Ако там има град, магистрала или пък непреодолими условия за работа, няма как да се проведе научна експедиция. Късметът е част от играта. За щастие Шубин и неговите колеги откриват чудесни условия за търсения от тях фосил, това става на арктическите острови. И там, на 1600 км от Северния полюс, те откриват революционната находка - междинното звено между рибите и примитивните сухоземни. Кръщават го "Tiktaalik", което на местния език означава "голяма сладководна риба". 



На снимката може да видите оригиналния фосил и неговата репродукция. Както можете да забележите, той има сплескана глава, с очи, разположени отгоре (прилича на крокодил, нали?), има шия, а в перките му са открити кости, "съответстващи  на структурата на горната и долната част на ръката и дори на част от китката: имаше и стави". От друга страна, има люспи и перки - характерни за рибите. Не знам за вас, но аз изпадам в детско въодушевление от такива открития. Нека после някой креационист да ми се появи и да тръгне да ми разправя, как Земята била на 6000 г. Доказателствата за Еволюцията са СМАЗ-ВА-ЩИ!

В следващите глави авторът ни отвежда на пътешествие през гени, зъби, черепи, очи, уши и носове, за да ни покаже колко близки сме всъщност с нашите предци  и как всяка част от нас е изминала огромен път, за да стигне в сегашния си вид. Стилът на писане е изключително приятен и разбираем, а страстта на Шубин е на всяка страница.

"Никога няма да забравя силата на тези мигове. Разбивайки скали, откривах обекти, които можеха да променят начина ни на мислене. Никога не престанах да осъзнавам: най-великият човешки интелектуален стремеж беше постоянно съпътстван от най-детински, дори унизителни дейности. Припомнях си това всеки път, когато започвах проучване на ново място"

Шубин завършва книгата си емоционално и с надежда. Финалът много напомня на Сейгън, който дори е цитиран на едно място. Науката ни помага да разкриваме непознатото, да преодоляваме трудностите и да не тровим живота си със страх и суеверия, а тази книга ще ви даде повече от достатъчно знания за света сега и нашия дълъг път през милионите години. Препоръчвам горещо! Не отстъпва по никакъв начин на Сейгън и Докинс. 

Издателство: Изток-Запад
Други рецензии:
Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin

Няма коментари:

Публикуване на коментар