неделя, 2 март 2014 г.

"Легенда за Сигурд и Гудрун" - Дж. Р. Р. Толкин



Не съм си и представял, че в този блог ще имам възможността да пиша рецензия за нова книга от Толкин. В момента всички негови цялостни произведения свързани със Средната земя са издадени на български, при това в няколко издания, подходящи за всеки джоб. Фанатичните му фенове, които имат представители и у нас, си го четат на оригинален английски и отдавна са се запасили с всичко издадено под неговото име. Така че това издание се явява една изключително приятна изненада за мен и просто нямам търпение да ви разкажа за какво става въпрос.

"Легенда за Сигурд и Гудрун" е написана в периода на 20-те и 30-те години на XX век - двайсет години преди Толкин да завърши трилогията си за Властелинът на пръстените. Книгата представлява поетична интерпретация за северните разкази за вьолсунга Сигурд и падението на нибелунгите. Първата поема се нарича „Сага за вьолсунгите” и съдържа 339 стиха по 8 реда и разказва за великия герой Сигурд (познат на други места като , който посича дракона Фафнир и му отнема съкровището, а втората – „Песен за Гудрун” – се състои от 166 стиха и пресъздава съдбата на Гудрун след смъртта на Сигурд, женитбата й с краля на хуните Атли, за смъртта на братята й и нейното отмъщение.

Както правилно предполагате, книгата няма нищо общо със Средната земя и "Властелинът на пръстените", но все пак тя е тясно свързана с автора им и неговото вдъхновение да ги напише. През 1925 г. Толкин става професор по англосаксонски в Оксфорд, като също така изнася лекции по старонорвежки език и литература. Толкин винаги е извличал вдъхновение предимно от северната митология. Известно е влиянието на англосаксонската епическа поема Беоулф върху него, особено що се отнася до третирането на чудовищата в литературата.


Толкин за мен винаги е бил икона. Човек, преживял ужасите на Първата световна война, изгубил всичките си приятели на бойното поле, изгубил родителите си в най-ранна детска възраст, и все пак, запазил човещината си и вярата в доброто и възвишеното. Именно в това се състои силата на "Властелинът на пръстените". Без значение кой си, какъв си, колко си малък и незначителен, твоите действия могат да бъдат значителни и славни. А за тези от вас, които си падат по романтични истории, препоръчвам ви да прочетете начина по който Толкин предлага брак на бъдещата си съпруга. Епична любов, сякаш излязла от някоя легенда.

Поемата започва със сътворението на Деветте свята от Азите, които веднага след това трябва да защитават стените на Агард от огромна армия йотуни (великани) и тролове. Разбира се, Тор развърта чука си и всичко свършва доста бързо, но на хоризонта се появява нова опасност. Пророчица предсказва, че Один и Тор ще погинат, ако не открият смъртен войн, който да застене в битка до тях. Один разпръсва семето си по земята, с надеждата, че така ще се роди избраникът. Векове по-късно, безотговорният бог Локи обижда джуджето Андвари, като му отмъква любимия пръстен. Андвари проклина пръстена със смъртоносна клетва, че който го сложи на ръката си, непременно ще умре.

След това проследяваме историята на Сигни и брат й Сигмунд, които ъъм... извършват леко крвъсмешение, от което се ражда Синфьотли, който бързо умира от отравяне. След дълго тъгуване, Сигмунд си намира красива принцеса, която му ражда син - Сигурд. От там се спускаме в неговите кървави приключения и любовни премеждия с небезизвестната Брунхилда и споменатата в заглавието Гудрун. Разбира се всичко свършва подобаващо трагично и мрачно, така че си пригответе салфетки, ако сте faint at heart. У нас имам и "Песен за Нибелунгите" (изд. Емас), която за мой вечен срам все още не съм прочел, но след това чудесно въведение от Толкин, нямам търпение, а и по History Channel тъкмо почна втори сезон на чакания от мен сериал "Vikings", където една от героините претендира, че е дъщеря на Сигурд и Брунхилда.



Изданието е абсолютно съвършенство, можем само да съжаляваме, че няма твърди корици. Най-приятната изненада за мен беше, че е двуезично. Доста често се усещах, че чета лявата колонка (на английски) вместо българската. Всъщност, ползвах българската, за да си превеждам значението на някои непознати думи. Ангел Игов е свършил чудесна работа с превода, но точно този тип поезия просто няма как да излезе в целия си блясък. Бележките на Кристофър Толкин са допълнителен плюс, който прибавя необходимата информация за оригиналната сага, текстът на поемите и тяхната стихотворна форма.


Тук може да прочетете интересно интервю с преводача Ангел Игов

Издателство: Сиела


Няма коментари:

Публикуване на коментар