петък, 7 март 2014 г.

"Подсъзнателното" - Ленард Млодинов


Спомняте ли си как във филма "Inception", когато влизаха в нечий сън и започваха да променят твърде много ландшафта, заобикалящата ги среда реагираше агресивно. Е, те това е подсъзнанието. Съжалявам за това отклонение, но винаги се сещам за тълпите хора, които ядно погват Леонардо и компания, които неблагоразумно са свили града им като сърма. 

Темата от край време ми е интересна, тъй като си мисля, че когато човек пише художествена литература, използва най-вече тази част от съзнанието си. Естествено, тук имам предвид бързото, спонтанно писане, след което авторът трябва да дешифрира китайските си йероглифи и да редактира стотиците грешки, но да... такъв е суровият живот на някои писатели. 

Млодинов започва книгата си с глава, посветена изцяло на новите разбирания за подсъзнателното, които от Фройд насам са претърпели изключително голямо развитие. Юнг е цитиран на няколко места, защото определено е прозрял някои истини, но модерната епоха и възможностите, които ни дават компютрите и технологиите ни позволяват да изследваме човешкия мозък както никога преди. Какво обаче ще открием и дали то ще се хареса на всички?

"Вече е напълно изяснено, че в рамките на тази двупластова система подсъзнателният пласт е по-базисният. Той се е развил рано в хода на еволюцията ни, за да задоволява основните потребности на функционирането и оцеляването, на възприемането и безпрепятственото реагиране на външния свят. Той е стандартната инфраструктура на всеки гръбначен мозък, докато съзнателният пласт може да бъде разглеждан като допълнителна опция. Всъщност, докато повечето животински видове, различни от човека, могат да оцеляват и го правят без никаква или почти никаква способност за символно мислене, никое животно не може да съществува без подсъзнание." 

Импулси, навици, обстоятелства - всичко това сякаш ни принуждава да извършваме определени действия, като за съзнателните такива остава съвсем малко място. Млодинов показва нагледно, с примери, защо нашите възприятия не могат да бъдат основа на обективност. Зрението ни е непълно, паметта ни е ненадеждна, способностите ни да преценяваме хората по външния вид са под всякаква критика, а във всички случаи, мозъкът ни играе ролята на едно малко дете с флумастер, което свързва точките пред себе си. 

Не знам за вас, но аз винаги малко се стряскам, когато си помисля, че по-голямата част от живота ми всъщност не е в моя съзнателен контрол. А може би това трябва да ни успокои, може би ограниченията и предвидимите източници на мотивация ще ни помогнат в бъдеще, за да бъдем по-рационални. Във всички случаи, трябва да прекрачим бездната на страховете си и да посрещнем с готовност резултатите от научните изследвания. "Подсъзнателното" на Млодинов е един чудесен старт. 

А за по-заинтересованите, ето едно видео, в което се споменават повечето въпроси,
разисквани в книгата:
 

Издателство: Изток-Запад
Други рецензии: Изборът на Пи

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin

Няма коментари:

Публикуване на коментар