вторник, 18 март 2014 г.

"Животът на свръхземите" - Димитър Съсълов



Напоследък започнах да се дразня от някои популяризатори на науката, които със своя патетизъм, по-скоро отблъскват публиката, отколкото да я привличат. Точно заради това книгата на Съсълов дойде в най-точния момент. Написана изключително простичко и разбираемо, с достатъчно схеми и обяснителни бележки, тя върши много повече работа от високопарните изказвания на повечето научни популисти, а смиреният тон напомня на незабравимия Карл Сейгън.

Не знам дали се дължи на шрифта и яркостта, но доста време, докато се натъквах на книгата по книжарниците, четях погрешно заглавието. Вместо "свръхземите" четях свръхземните". Което поради неинформираността ми за съдържанието и анотацията, ме караше да мисля, че става въпрос за поредните спекулации с извънземни. Е, не става въпрос за малки зелени човечета, а за планети, които имат потенциала да развият живот.

Книгата е разделена на две части - "Свръх-Земя" и "Извори на живота".

В първата част Съсълов ни запознава с основното устройство на планетите - тези в нашата Слънчева система, и тези извън нея - които той нарича с екзотичното  име "екзопланети". За мен беше супер информативно да разбера какви са разликите между газовия гигант Юпитер и нашите малки "братовчеди" - Меркурий, Венера и Марс, и защо е невъзможно планета, със състава на Юпитер да обикаля близо до звезда. Невъзможно ли казах? Я, погледнете 51 Pegasi b, наречена още "горещия Юпитер", която обикаля слънцето си едва за 4 дни! Оказва се, че това се дължи на феномена "миграция на планетите" - изместване на орбитата, в резултат от образуването на самата планета. Тази нова информация обнадеждава учените, че с наличната тогава технология, те имат възможността да търсят подобни на нашата Земя планети. Оказва, че има и много други.

"Само помислете: имаме изгарящо нажежени планети, върху чиято повърхност пада дъжд от желязо; имаме атмосфери със скорости на вятъра от порядъка на 1800 км/ч, а също и планетни системи с две слънца... Познаваме и извънземен свят, който на всеки три месеца буквално докосва повърхността на своята звезда..." 



След като е хванал интереса ни, Съсълов ни въвежда в същината на нещата. Как да локализираш планета, която е умопомрачително далеч от теб, която не само не свети, ами и околните й слънца заслепяват телескопа ти. Оказва се, че има четири основни начина, които използвайки отношението на масите между звездата и планетата, позволяват откриването на самите екзопланети.

1. Астрометрия - Изместване на звездата, под влияние на друго орбитиращо тяло, като се вземат за фон стационарни звезди.
2.Ефекта на Доплер - Който важи не само за звук, ами и за светлина. Учените наблюдават промени в светлинния спектър, които да им дадат информация за скоростта, орбиталния период и масата на телата.
3.Времеви вариации - Циклични повторения, като тези на пулсарите. Всичко, което се повтаря е някаква сигурност, отправна точка, от където може да се гради
4.Метод на гравитационна леща - Той взима за основа Общата теория на относителността на Айнщайн и изследва измененията на светлината от фоновите звезди, поради гравитацията на наблюдаваното слънце.

Най-полезен е третият метод. Учените започват да търсят пасажи - периодично преминаване на планетата пред централната звезда.

Втората част от книгата се фокусира предимно върху нашата планета. Оказва се, че половината отговори, които търсим на другия край на Космоса, може би се крият под самите ни крака. Строежът на Земята ни, историята на нейното формиране и наличието на подходящи условия за живот, са важни елементи за разбирането ни на екзопланетите. Тоест, трябва да търсим планети със сходни условия за живот, като тези, които са довели до нашата поява. В тази част на книгата намерих една от най-точните дефиниции на живота - "себеподдържаща се химична система, способна на Дарвинова еволюция".




Какво да кажем за самия автор. Той се оказа българин! Професор в Харвардския университет, който не само е блестящ учен, работещ в един от най-вълнуващите раздели на астрономията, ами и пише книги с лекотата на обигран писател. Някой ще ми обясни ли, защо такива хора не ги виждаме често по телевизията? Много бих искал да знам...

"Животът на свръхземите" се комбинира чудесно с "Бледа синя точица" на Сейгън. Втората ни показва колко малки и незначителни сме в целия Космос, а първата ни дава надеждата, че можем да открием събратя, захвърлени като нас в нищото. Разбираема, увлекателна и информативна. Какво повече да иска човек.

Издателство: Изток-Запад

Страница на блога във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin

2 коментара:

  1. Не виждаш такива хора по телевизията, защото не е печелившо да ги показват (има опасност зрителите да сменят канала, а от това рекламодателите няма да са доволни).

    По телевизията показват това, което мнозинството иска да гледа.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, май нещо такова се получава. :/

      Изтриване