четвъртък, 6 март 2014 г.

"Imperium" - Алберто Анджела


Забравете за скучните часове по история, които сте проспали, докато някоя лелка ви дърдори с монотонен глас на главата. Забравете безумната скука, съпътстваща запомнянето на дати, които всъщност за вас не са нищо друго, освен странни поредици от числа. Оставете се във вещите ръце на Алберто Анджела, който ще ви разведе на една разходка през обширните земи на Римската империя от II век, когато тя е в своята най-голяма териториална мощ. 

Книгата е нещо като документален филм от History channel, смесен с епизод на сериала "Рим". В предишната си книга, Анджела проследява един ден в древен Рим, като разказва за живота в столицата час по час, спирайки се на основните занимания и проблеми, които са възникнали по това време. Е, в Imperium нещата придобиват по-глобално измерение. В случая проследяваме пътя на една монета, която минава през цялата империя - от Лондон и Париж, през Испания, Египет, Индия и Месопотамия, връщайки се обратно в Рим, където е изсечена. Различни са и хората, които ще сложат ръка на монетата - от богати и свободни люде, до роби и войници. 

Анджела избира II век и император Траян, защото това е общо взето зенитът на Римската империя, а за самия император не се говори сякаш достатъчно. Може би това е съдбата на добрите управници - да бъдат запомнени с два-три реда в учебниците по история. Тъй като не си сгафил ужасно много, не си клал наред други народи и не си бил публично екзекутиран, от теб става едно съвсем незабележимо императорче. Уважение може да се намери единствено в очите на историците. Всъщност Анджела е палеонтолог, с безброй познанства сред археолозите, което е един безкраен източник на материал за книгите му. Почти всички герои в Imperium са съществували, носели са същите имена, имали са същите професии и съдби. Просто авторът си позволява лека свобода, за да вмести историята на своята монета. 

Анджела е добър разказвач, който понякога съвсем се увлича в описания на улици, къщи и тайнствени персонажи, които скитат по древните пътища. Разказът започва с жена, която търси помощта на магьосница, за да се отърве от съпруга си, който не обича. Явно това е било честа практика, защото около извора на Анна Перенна са открити малки статуетки, които са били използвани за тези вуду-ритуали. Изработвали са го от тесто и мляко, като повечето са намерени с пречупени крака (защо ли?).


  "Наблюдавайки обаче статуетките, откриваме следи и от други ритуали. Върху една от тях са издълбани магически букви по тялото и дълбок отвор на главата. Лесно можем да си представим какъв е бил желаният ефект върху жертвата.
   Статуетката, която изненадва най-много, е тази на човек, обвит от спиралата на голяма качулата земия, която го хапе по лицето. В помощ на "хватката" на змията е поставена метална пластинка, която обгръща жертвата. Сякаш това не стига, втора метална пластинка с проклятия е закована върху тялото. Един от пироните пробива пъпа, другият стъпалата."

You've gotta love the romans... 

След тази романтична история ставаме свидетели на самото изсичане на монетата, което ми беше безкрайно интересно и образователно. Авторът символично поставя чука и клещите в ръцете на червенокос келт, сириец и африканец, за да засили ефекта от предстоящите събития. По това време в Рим тече осъществяването на първата голяма глобализация в историята. Имате една парична единица, един език, а почти във всяка кръчма можете да си поръчате качествено галско вино или да си подправите обяда с олио от Испания. Интересното е, че монетата не е била само парична единица. Тя е служила и като пропаганда. Когато например се възкачи нов император, веднага се започват приготовленията за изсичането на монети с неговия лик. Те се разпращат из цялата провинция, за да може народът да познава владетеля си. Когато пък той спечели славна битка или завземе нови територии, отново се изсичат монети, които от едната си страна пресъздават тези събития. Тези хитри действия са спомагали за формирането на някакво единство и чувство за принадлежност в обикновените граждани на империята. 

Първата ни спирка е Лондон, който по това време е едно кално село, пълно с пияни диваци, които крещят по улиците, а вечер се прибират в малките си сглобяеми дървени къщи. Да, няма кой знае каква промяна от тогава. Впечатляващо е колко много са дали римляните на Европа и по-специално на Британия. Не се сещам за много случаи, в които едно поробване може да ти донесе толкова много блага. Анджела започва с пералнята и продължава:

   "Колко изобретения, които считаме за модерни, са всъщност дело на римляните? Те са изключително много - от буквите, които използваме в компютрите си, до редица закони, регулиращи нашата юриспруденция.
   Невъзможно е да ги опишем всичките. Но ето някои, които ще ви изненадат: бикините, чорапите, суровата шунка, сачмените лагери, свещите, макарата, стъклените топчета за игра, мортаделата и колбасите за барбелю, луканката (lucanica), ножиците, отоплението за стаите (терми), изборните плакати, пресата за грозде, сладкишите, които се ядат на карнавала (frictiliae), бетонът, канализационните тръби, машите за коса, увеличителната леща.
   Дори имената на дните от седмицата, които са свързани със седемте планети, чече известни в Античността, са рожба на римската система - Луна за понеделник, Марс за вторник, Меркурий за сряда, Юпитер за четвъртък, Венера за петък. Събота и неделя са християнска модификация (все пак решението неделя да е празничен ден е взето от римските императори). Някога тези два дни били посветени на Сатурн и Слънцето. На английски това се е запазило в Saturday за събота и Sumday за неделя."

Мога да пиша цял ден за тази книга, защото тя е един неизчерпаем източник на полезна информация и интересни истории. Абсолютно препоръчвам, а аз ще си потърся първата книга на автора - "Един ден в древен Рим". 

Издателство: Колибри

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin



Няма коментари:

Публикуване на коментар