Изумен

Джон Милтън, „Самсон агонистът“, ИК „Жанет 45“, 2018 г., превод Александър Шурбанов, оформление Кирил Златков В края на земния си път Джон Милтън е изпитал достатъчно разочарования в личния и професионалния живот, за да избере за герой на своята последна поема Самсон – завързания и укротен силен мъж от Книга Съдии в Библията, предаден от жена, потънал в съжаление, но въпреки това получил своя последен шанс да въздаде справедливост. Именно справедливост търси и заклетият републиканец Милтън, когато служи като секретар на Кромуел. Одобрил и писал в защита на екзекуцията на Чарлз I, английският поет днес е считан за един от стълбовете в англоезичната литература. В „Самсон агонистът“ мащабът е далеч по-малък от този в „Изгубеният рай“, неговата лебедова песен, творба за руините на човешкото усилие. Харолд Блум определя Милтън като един от „най-великите повелители на звука и смисъла” (Shakespeare: The Invention of the Human, 1998) , разположен някъде между Шекспир и Джойс. Поет, който б