Малко ще бъде, ако кажа, че първата издадена книга у нас на Джаред Даймънд - "Пушки, вируси и стомана", промени живота ми. Тя се оказа фундаментът, върху който започнах да градя познанията си за света, почти изчезнали под ударите на бездарната ни образователна система. Спомням си как излизах от лекции, за да се заровя в университетската библиотека, и да чета за историята и развитието на съвременната цивилизация. Тогава за първи път осъзнах, че интересът е движещата сила за образованието. За това, ако детето ви предпочита да чете фентъзи, а не "Под игото", по-добре го оставете, обещавам ви, че резултатите няма да закъснеят.
"Светът преди вчера" не използва същата палитра от мащабни теми, както "Пушки"-те, но за сметка на това, книгата се фокусира в по-голяма дълбочина върху един въпрос, и той е: "Какво можем да научим от традиционните общества?" Под традиционни общества се разбират минали и настоящи общности, които живеят на малки групи с ниска гъстота на населението, наброяващи от няколко десетки до няколко хиляди души, които или са ловци-събирачи, или се прехранват чрез земеделие и скотовъдство, и до много малка степен са повлияни от досега си с големите западни индустриални общества.
Даймънд е прекарал по-голямата част от професионалната си кариера, в изследване на такива общества, предимно в Нова Гвинея и околните острови. Там, преди 100 години, местното население за първи път се сблъсква с модерния свят. Можете ли да си представите? Хиляди години тези хора са живели изолирани от всякакви технологични и научни открития. Когато през 1931 г, първите австралийци навлизат в планинските региони на Нова Гвинея, те откриват милион новогвинейски селяни, които все още използвали каменни сечива. Оттогава насам, за по-малко от 2 поколения, островът е влязъл в крак с всички съвременни тенденции. Как така, пита се Даймънд, тези хора са успели за толкова кратък период от време да наваксат хилядолетното развитие, което ни е било нужно. Още по-интересното е, че те запазват някои от своите обичаи, примесвайки ги със западноевропейските, от което се получава подходяща среда за експерименти.
Спомням си, че покрай бедствията в Хаити, много американци, включително и известни личности, се включиха да помагат на пострадалите, инвестирайки в нова инфраструктура и жилища. Не след дълго обаче, хора като Шон Пен, споделиха, че хаитяните, в много отношения са задминали своите покровители, впечатлявайки ги със своята задружност и екипна работа. Без съмнение можем да научим много от такива общества, но не изпадаме ли понякога и в романтични представи, търсейки своята утопия? Точно тук се намесва професионализмът на Даймънд. Като истински учен, какъвто е всъщност, той прилежно излага плюсовете и минусите на тези общества. Нито ги издига в култ, нито изразява пренебрежение към тяхната култура. Ето такова професионално отношение винаги е събуждало уважение в мен, защото е много лесно човек да се подхлъзне в патос и наивност, особено когато е прекарал по-голямата част от живота си, в изучаваната среда.
Книгата минава през всички основни аспекти от съвременния ни живот, сравнявайки ги с тези на традиционните общества. Как се определят границите, търговски отношения със съседите, кой с какво търгува, държавно управление, власт, мир и война, подбуди за война, смъртност, церемонии, възпитание на младите, отношение към старите, опасности за живот, взаимодействие с околната среда, човешко насилие, религия, кодекси на поведение спрямо непознати, език, развитие на езика, болест на Алцхаймер, диабет и др. болести, предимствата на традиционното общество, предимствата на модерното такова и още, и още...
Книгата е наистина изключителна. Препоръчвам я на всеки любопитен читател. Написана е със страст, на достъпен език, с достатъчно обяснения и примери, за да не се чувствате в чужда територия, като се отделя повече от достатъчно внимание на всяка една тема, за да придобиете истинско задълбочено познание. Оформлението е чудесно, преводът също. Действайте!
Издателство: "Изток-Запад"
Страница на Изумен във фейсбук
