"Не мислете, че дойдох
да донеса мир на земята;
не мир дойдох да донеса, а меч"
- Матей 10:34
Защо един мюсюлманин би писал книга за Исус Христос? Това е въпросът, който Реза Аслан получава в ефир, по време на рекламната кампания за книгата си, преди година. Ясно е, че водещата иска да компрометира мотивите на автора, но оттогава насам не съм чувал по-безумно встъпление в интервю. Все пак Реза Аслан е завършил изкуства на религиите, теология, изящни изкуства, философия и социология. Не е ли това достатъчно, за да ни убеди, че човекът има право да напише книга по тема, която изучава повече от двадесет години? За някои религиозни фундаменталисти явно не. За мен обаче беше достатъчно. Намирам исляма за далеч по-опасна и вредна болест отколкото християнството, но когато на книжния пазар излезе обективно написан и подкрепен с дългогодишни изследвания труд, религиозното самоопределяне на автора остава на заден план.
Книгата се фокусира върху
историческия Исус от Назарет, а не върху Исус Христос (онзи с всичките божествени екстри). Макар да разполагаме с твърде оскъдна информация за неговата личност, Аслан (много ми е смешно да използвам само фамилията му) се опитва да опише една достоверна картина на политическото, икономическо и социално положение на Галилея и Юдея от първи век, като към това прибавя и всичко, което научаваме от евангелията (поне когато те не си противоречат).
Светите земи открай време са място на неспирни кръвопролития. Още през 586 г. пр. Хр. вавилонците изравняват със земята Храма в Йерусалим, след което идват персите, които пък отстъпват на Александър Велики, като след смъртта му през 323 г. пр. Хр. градът преминава в ръцете на Птолемеите от Египет, но не за дълго, защото през 198 г. пр. Хр той попада при царя на Селевкидите. И така до 63 г. пр. Хр., когато Помпей Велики влиза в Йерусалим със своите легиони. Зави ли ви се свят? А сега си представете за колко избити мъже, жени и деца става въпрос, и под какво робство са живеели тези, които са имали шанса да оцелеят.
Римляните са се отнасяли пренебрежително към еврейската култура, без да се месят в религиозните ритуали и традиции. Разбира се, струвало им се е адски странно, че едно просто семитско племе има арогантността да се представя като единствения богоизбран народ на земята, но това не е било повод за някакво специално отношение. Евреите, от друга страна, не са имали избор. Законът им заповядва, че са избрани. Колко удобно, нали? Е, в такъв случай как да търпиш гадния империалистически ботуш?
Годините, в които Исус от Назарет отраства, са изпълнени с апокалиптични настроения.
Месиите (божии помазаници) бродят навсякъде и призовават за открит бунт срещу поробителите. Месианските претенции на тези бунтовници са абсолютно задължителни, ако искат да спечелят симпатизанти, защото евреите от стотици години очакват месията, който ще дойде и ще ги освободи. Тези ревностни последователи наричат себе си
зилоти, и са готови на всичко, за да постигнат целта си (дори в един момент убиват първосвещеника, когото са считали за изменник, флиртуващ с римската власт).
 |
| Just another Monday in the Holy Lands. |
В тези бурни години
се ражда Исус - около 4 г. пр. н.е в Назарет. Къде е това? Едва ли някой по онова време е можел да ви каже със сигурност. Някакво си схлупено село, където живеели не повече от сто семейства. Дотук добре, ама когато човек започне да сравнява четирите евангелия, се хваща за главата. Единият посочва Назарет като родно място, друг-Витлеем, трети го праща за известно време в Египет (пробвайте за 40 дена да отидете и да се върнете с магаре до Египет), абе луда работа. Впрочем всички тези разминавания не са нещо ново. По-заинтересованите от вас могат да ги видят ето
тук .
Интересно е да отбележим, че всички
чудеса, които извършва Христос през годините на своите обиколки, не са документирани по никакъв начин и оставят огромно място за спекулации. Реза обръща внимание на стотиците магьосници, които са бродели по това време из Юдея и Галилея, вършейки почти същите фокуси. Не е изключено Исус да е взаимствал някои идеи от тях. В Стария Завет абсолютно се забраняват подобни практики, но това явно не спира младия месия. Плюене, намазване с кал, загуба на сила, когато някой се докосне до него - това са стари колкото света номера.
За кого се мисли той? Това е един от най-важните въпроси, които неизбежно възникват, когато човек започне да изследва живота на Исус. Тезата на Реза е, че назореят най-вероятно е бил почитател на зилотите, които са върлували през неговото детство, а смъртта на неговия ментор Йоан Кръстител е била последната капка в чашата на търпимостта. Исус оглавява група евреи, които очакват от него да ги поведе в открито въстание срещу Рим. Тук идва големият въпрос: Планувал ли е Исус да вземе оръжие и да започне кървава схватка с властта? Някои стихове го доказват: "
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята;не мир дойдох да донеса, а меч", но пацифисткият оттенък на проповедите му, който толкова много хора запомнят като основа на идеите му, може би се дължи на нещо друго. Но за това-след малко.
Когато говори за себе си в евангелията, Исус винаги нарича себе си "синът човешки", което е препратка към книгата на пророк Даниил, където се говори за царя, който ще дойде да освободи своя народ. Разбира се, всички цитати от Стария Завет, които се използват от Исус и апостолите, са преиначени и извадени от контекста им, за да паснат на актуалните събития. Даниил и Давид (който също е цитиран многократно) говорят за себе си в тези текстове, а не се опитват да пророкуват някакви бъдещи събития. Да не говорим, че в нито един текст от Стария Завет, не се споменава, че месията ще трябва да умре. Това е била еретична идея за всеки един евреин (та кой месия бива разпнат на кръст). За тях това е било повече от достатъчно доказателство, че Исус е поредния измамник. Как обаче неговото послание оцелява две хилядолетия? Е, може би това не е съвсем неговото послание.
 |
| Исус изцелява сляп човек с помощта на магически техники |
Евангелията са писани на гръцки език, десетилетия след смъртта на Исус, като всички са след 70 г. (унищожаването на Йерусалим от Тит). Това е от изключително значение, защото ни показва, че публиката за която са предназначени, не е съставена от евреи, а от езичници, граждани на римската империя, най-просто казано - римляни. Изведнъж образът на Исус започва да се изопачава в пацифист, проповядващ любов и мир, който дори Пилат Понтийски (в действителност изключително безпощаден и проклет човек) намира за невинен и измива ръцете си. Тоест всичкият антисемитизъм тръгва от една лъжа, която се стреми да смекчи вината на римляните в разпъването на "юдейския цар". А, между другото, табелата над главата на Исус не е подигравка, а реалното му престъпление за което е бил прикован на кръста. Това не е някакво изключение, всички осъдени са имали такива дървени табели, за да може всеки минаващ да вижда за какво всъщност са били осъдени нещастниците, и да си вади поука.
Реза ни припомня, че римляните не биха разпънали на кръст някакъв луд, който проповядва мир и любов. Техният основен проблем по онова време са били размириците и претендентите за властта. Да се провъзгласиш за юдейския цар, месията, "синът човешки" е било противодържавна констатация, която неизбежно е водела до смъртно наказание. Исус явно е бил наясно с това, защото съветва последователите си да изоставят жени, майки, деца, и да се приготвят за най-лошото. Изобщо не е вероятно Пилат да се е срещал с Исус, нито да е умивал ръцете си, а пък със сигурност не е освобождавал затворници на празника. Тези изфабрикувани окраски са били задължителни, за да оцелее посланието на Христос.
Последните глави са за
Павел и апостолите. Реза обяснява в едно интервю, че това не е книга за християнството. Акцентът й не пада върху развитието на религията, а върху историческия образ на Исус. Въпреки това, няма как да не се обърне внимание на хората, които взимат кръста и продължават мисията, вярвайки, че трябва да разнесат благата вест до всички народи-нещо което Исус никога не е проповядвал. Веднага се сетих за
"Изгубените християнства" на Барт Ърман.
 |
| Неподозиран обрат на събитията. Месията трябва да умре. |
Рядко се среща автор, който с такава яснота и последователност да изложи фактите и теориите си, без да изпада в неблагоразумни спекулации и крайности (с каквито е пълна повечето религиозна литература). Достатъчно е да видите стоте страници бележки и библиография, за да се почувствате спокойни, че сте в добри ръце. А още по-добре е да не се чувствате спокойни, а да се ровите и да изследвате сами за себе си. Все пак това е най-великото откровение, което една книга може да ви даде.
Издателство: Сиела
Други рецензии:
Книголандия
Страница на Изумен във фейсбук
