"Нещо се случи" - Джоузеф Хелър

Мисля си, че е мъдър този, който знае, че е тъп, и е честен този, който знае, че е лъжец.

Джоузеф Хелър, Джоузеф Хелър... от къде ми е познато това име? Виждам книгата на витрината на една книжарница и спирам за малко. Признавам, трябваше да я обърна и да прочета на гръбчето ѝ: Тринадесет години след "Параграф 22 излиза вторият роман на автора.... Разбира се! Параграф 22 – книгата, за която всички говорят и която все още не съм прочел. Може би е лоша идея да започваш с най-неизвестната и отрупана с негативни мнения книга на автор, който е провъзгласен за един от най-големите аметикански писатели на XX век заради друга, по-ранна творба, но... аз съм инатлив.

Историята... каква история, почти всичко, което се случва в книгата, се случва в главата на главния герой – Боб Слоукъм – мъж на средна възраст, женен, с три деца, заемащ висок пост в престижна компания и все пак... нещастен. Проследяваме мисловния му процес, докато той се връща към миналото, преосмисля го и търси причините за тази неудовлетвореност. Е, случват се някакви неща и покрай него – афери с жени, кариерно изкачване по стълбата на успеха, но акцентът пада предимно върху вътрешните му преживявания.

Голяма част от романа се развива на работното място на героя. Хелър изгражда атмосферата и взаимоотношенията още в началото. Това е място на слабохарактерни хора, завършили добри университети, които живеят в непрестанен страх един от друг, докато робуват на системата и бюрократичния кошмар. Някои от тях полудяват, други се самоубиват, но в най-тежко положение са живите, които ежедневно се сблъскват с безнадеждното отчаяние и безперспективност на животите си. Слоукъм разсъждава често за бъдещето си и смъртта, осъзнава, че животът няма какво повече да му предостави, всичко е едно огромно разочарование. Единственото, което човек може да прави, е да се разсейва докато умре.

В учреждението, където работя, има пет души, от които се страхувам. Всеки от споменатите петима се страхува от четирима (като изключваме от сметката всеки последователни), което прави двадесет души; а всеки от тези двадесет души се страхува от шест души, което прави всичко сто и двадесет души, от които се страхува поне един човек. Всеки от тези сто и двадесет души се страхува от другите сто и деветнадесет, а общо всичките сто четиридесет и пет души се страхуват от дванадесетте мъже на върха, които са помогнали да се основе и изгради компанията, а сега я притежават и управляват.

Когато му дават месечния чек, героят получава прилив на бунт и неподчинение, но мислите му бързо се успокояват.

Какво би се случило, ако съзнателно, спокойно, с преднамерена злоба и предумишлено не се подчиня на предупреждението? Зная какво би се случило:нищо. Нищо не би се случило. И съзнанието за това ме потиска. Някое момиче от долните етажи, което никога преди това не съм виждал (вероятно също с лоша кожа), просто ще натисне няколко клавиша на някакво перфориращо устройство, ще върне всичко в предишния му вид и ще стане така, сякаш винаги съм се подчинявал. Моята проява на неподчинение ще бъде погълната като дъждът в океана и няма да остави никаква следа. няма да причини дори леко набръчкване на водната повърхност.

Не мога да кажа, че книгата е слаба, никак даже, това е качествено писане на високо ниво. Проблемът вероятно е в хаотичната подредба, в прекомерната раздутост и в крайна сметка в безсмислието, което е била основната цел на автора – да напише възхвала на безсмислието и на нищонеслучването в съвременното общество тогава (1974). За съжаление, в по-голямата си част романът е все още изключително актуален.Докато четях, постоянно си спомнях сцени от филмите Гленгари Глен Рос, Американски психар и Бразилия.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.