"Нещо се случи" - Джоузеф Хелър

Мисля си, че е мъдър този, който знае, че е тъп, 

и е честен този, който знае, че е лъжец.

Джоузеф Хелър, Джоузеф Хелър, Хелър, Хелър... от къде ми е познато това име? Виждам книгата на витрината на една книжарница и спирам за малко. Признавам, трябваше да я обърна и да прочета на гърба й: "Тринадесет години след "Параграф 22" излиза вторият роман на автора...". Ама разбира се! "Параграф 22"-книгата, за която всички говорят и която аз все още не съм прочел. Може би е лоша идея да започваш с най-неизвестната и отрупана с негативни мнения книга на автор, който е провъзгласен за един от най-големите аметикански писатели на XX век заради друга, по-ранна негова творба. Но... аз съм си такъв, никой не може да ми каже какво да чета.

Историята... каква история, почти всичко което се случва в книгата, се случва в главата на главния герой - Боб Слоукъм - мъж на средна възраст, женен, с три деца, заемащ висок пост в престижна компания и все пак... нещастен. Проследяваме мисловния му процес, докато той се връща към миналото, преосмисля го и търси причините за тази неудовлетвореност. Е, случват се някакви неща и покрай него - афери с жени, кариерно изкачване по стълбата на успеха, но акцентът определено пада върху вътрешните му преживявания.

Голяма част от романа се развива на работното място на героя. Хелър изгражда атмосферата и взаимоотношенията още в началото. Това е място на слабохарактерни хора, завършили добри училища, които живеят в непрестанен страх един от друг, робуващи на системата и бюрократичната бумащина. Някои от тях полудяват, други се самоубиват, но в най-тежко положение са живите, които ежедневно се сблъскват с безнадеждното отчаяние и безперспективност на животите си. Слоукъм разсъждава често за бъдещето си и смъртта, осъзнава, че животът няма какво повече да му предостави, всичко е едно огромно разочарование. Единственото нещо, което човек може да прави е да се разсейва, докато умре.

"В учреждението, където работя, има пет души, от които се страхувам. Всеки от споменатите петима се страхува от четирима (като изключваме от сметката всеки последователни), което прави двадесет души; а всеки от тези двадесет души се страхува от шест души, което прави всичко сто и двадесет души, от които се страхува поне един човек. Всеки от тези сто и двадесет души се страхува от другите сто и деветнадесет, а общо всичките сто четиридесет и пет души се страхуват от дванадесетте мъже на върха, които са помогнали да се основе и изгради компанията, а сега я притежават и управляват."

Когато му дават месечния чек, героят получава прилив на бунт и неподчинение, но мислите му бързо се успокояват.

Какво би се случило, ако съзнателно, спокойно, с преднамерена злоба и предумишлено не се подчиня на предупреждението? 
   Зная какво би се случило:нищо. Нищо не би се случило. И съзнанието за това ме подтиска. Някое момиче от долните етажи, което никога преди това не съм виждал (вероятно също с лоша кожа), просто ще натисне няколко клавиша на някакво перфориращо устройство, ще върне всичко в предишния му вид и ще стане така, сякаш винаги съм се подчинявал. Моята проява на неподчинение ще бъде погълната като дъждът в океана и няма да остави никаква следа. няма да причини дори леко набръчкване на водната повърхност."

Не мога да кажа, че книгата е лоша или слаба, никак даже, това е качествено писане на много високо ниво. Проблемът може би е в хаотичната подредба, в прекомерната раздутост и в крайна сметка... в безсмислието. Мисля, че това е била основната цел на автора - да напише една възхвала на безсмислието и на нищо-случването в съвременното общество тогава (1974). За съжаление, в по-голямата си част романът е все още изключително актуален.

Забавно, но докато четях, постоянно си спомнях сцени от култовите филми "Гленгари Глен Рос", "Американски психар" и "Бразилия".

Издателство: Хермес

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin